На Таблицата на разбойниците, каквото в буквален превод изглежда значи Tavola dei Briganti, попаднах случайно. Забелязах надписите по скалите, но дори не си направих труда да ги снимам. По-късно видях името на картата и потърсих какво значи.
След етапа на Джирото, останах още два дена горе при Мама Роса. Заради по-добрия обхват се бях преместил на кемперската поляна.
Цялата шумотевица си беше отишла и поляната сега беше пуста.
Харесваше ми безвремието и тишината на това място. Качваха се коли и туристи се завъртаха наоколо, но рядко. Основно се чуваха песните на птичките.
Сутрин тичах, качих още веднъж последните 10 км на Блокхаус.
В крайна сметка успях да реализирам плана с ранното ставане и разходка нагоре преди работа.
Точно така попаднах на Tavola dei Briganti - това беше повратната точка, когато реших, че е крайно време да тръгвам обратно, за да хвана работните часове. Историята е, както разбрах, че на въпросните скали са се подписвали разбойниците, действащи в района около обединението на Италия през 19 век. Самият Блокхаус (странно за италианско име) също идва от това време, когато е имало военен пост там точно за борба с тези разбойници.
Не знаех нищо за масива Майела преди това. После прочетох, че е втори по височина в Апенините. Преставлявал огромно, каменисто плато над 2000 метра. Попаднах на интересен блог на английски.
Покритият с клек връх Блокхаус.
Случих на гледки.
Докато пътувах следващите дни, чух песен на италиански по радиото. Впечатли ме и проучих коя е. Беше на Васко Роси. Ха, викам си, сина на Мама Роса 😀 Така сглобих видеото. Ефектно се получи:
Няма коментари:
Публикуване на коментар