По пътя: Монблан / Mont Blanc (08.2011)

Ситуацията около Монблан се оказа силно "комплицирана". Още с пристигането в Шамони проверихме прогнозата, според която времето се очакваше прогресивно да се разваля в следващите дни. На втория ден, когато трябваше да качим върха го даваха с гръмотевични бури следобед. Освен това Краси и Деси се бяха уговорили с водач, който да ги качи през "Трите върха", маршрут навсякъде описван с по-голяма техническа трудност от този през Гуте, също по- дълъг и с по- голяма денивелация (около 1400м в деня на качването срещу по-малко от 1000 от Гуте). Никой от нас не страдаше от излишна самоувереност, че този вариант е в унисон с възможностите му. Алтернативата обаче беше прекарването на нощта на пода на претъпканата (според слуховете) х.Гуте (Водачът беше обещал, че ще запази места за всички в х.Космик). Заедно с това в зараждащото се общо подтискащо настроение, започнаха да зачестяват изказванията, че не сме дошли с намерението да се качим на всяка цена.
При възникналата ситуация Таня и Боян заявиха, че тръгват самостоятелно на следващата сутрин към Гуте с идеята да се опитат да се качат и върнат преди да започнат бурите. На мен не ми се искаше да се отцепвам, но в този момент това изглеждаше единствения разумен шанс все пак да се качим на Монблан. Осен това показаната от Таня и Боян склонност към независимост и за мен отваряше вратичката да пусна при необходимост в ход крачката и да направя каквото мога. Такива ми ти работи.
Към 6 на следващата сутрин се натоварихме с Таня, Боян и Весето на колата. Останалите останаха да чакат включването на водача. Настроението не беше весело. Аз също се питах дали при създалата се ситуация държа да го кача.
Хванахме първо лифт (13.30 двупосочен билет) след това влакче (20 двупосочен билет). След това започна 1500 метровото изкачване по каменистите урви към Гуте.

Напичаше, а и теренът не беше много подходящ за тежките двойни зимни обувки.

Минавайки покрай инфо къщичката край х.Тет Рус, от нея излезе и ме заприказва човек, според който качването към Гуте без предварителна резервация било забранено. Предложи ми да се обади от мое име и да направи резервация. Направи го Smile

Вече имахме резервация за четирима българи на името на Иван Laughing

След Тет Рус и в началото на изкачването почти отвесния камънак преди Гуте се минава през небезизвестния Грант Колоар. Наистина почти непрекъснато се търкалят камъни там. Преминаването му става по една крива, 20-30 метрова пътечка, на бегом.

Самото изкачване до хижата (около 650 метра денивелация) е доста енергоемко.

Пристигнахме в ранния следобед. Малко след това времето се развали и до вечерта през повечето време валеше суграшица.
В хижата вечерята започва в 6 часа. 8 е вечерния час. От там почти всички стават и се изнасят през нощта около 2.

Снимките

***

На следващата "сутрин" около 2.30 се разделихме. Боян, Таня и Весето останаха да се екипират, а аз тръгнах. Духаше, но не прекалено. Нагоре в тъмното се виждаха челниците на отделни навързани групи. По широките склонове на Dôme du Goûter постепенно ги изпреварих, което в последствие си пролича колко е умно, защото излизайки на равното край Vallot cabin(4400) се оказа, че пред мен не се вижда никой. Вятърът навяваше пръхкав снежец и от партината помен не беше останал. Почна се едно криволичене в тъмното с надеждата да стъпя на твърдо. Предстоеше да се покатеря по един доста стръмен склон, който нагоре ставаше все по-тесен. В един момент се зачудих дали да не изчакам да ме подмине някоя група, но поглеждайки назад, първите изглеждаха доста далече, пък и си беше студено. Накрая издрапах директно нагоре.
Заслонът Vallot cabin(4400) сниман от ръба над него на слизане.