неделя, 1 декември 2013 г.

Зла Колата, Албанска Колата, Добра Колата (Черна Гора/Албания)

Една седмица преди тръгването падна голямо дебнене на прогнозите и разместване на избраните дни. Краят на септември може да се окаже особено благодатно време предвид условия за ходене и снимане, но е възможно и обратното. Лошите синоптици до последно не ни даваха мира - на прогнозните сайтове през няколко часа се сменяха ту кръгли слънчица, ту облаци с дъжд и гръмотевици.
В уречения ден приложихме обичайното късно тръгване, този път още по-късно - кън 9,30. Някъде след полунощ разпънахме палатки в познатия царевичак край Крушевац.
На следващия ден по погрешка хванахме пътя за Копалник, вместо през Кранево. Не че втория е много приятен, половината е безкрайни завои по дефилето на Ибар, другата половина през още по-безкрайна поредица от залепени едно за други селища, но все пак е за предпочитане пред качването и спускането до 2000 метра. Един славен участък, когато дълго напредвахме с 20-30 км/ч. (Снимка на Ели)
Около обяд успяхме да минем границата с Черна Гора. Пробвахме само с лични карти и се получи.

Почивка за по вафла и бира.
Времето час след час се смръщваше все повече. Около Плав вече валеше. Имахме време затова спряхме в Гусинье за по порция кебабчета.
Големият шок обаче усетихме, когато ни казаха, че алкохола е забранен. Колкото и вкусно да беше, с Вальо изпитахме известни затруднения с преглъщането.
Улиците на Гусинье.
Качихме се с колата до Вусанье и паркирахме пред изоставената застава. Валеше. Уплътнихме времето с хапване и пийване в беседката над плаца. Разходихме се набързо с проучвателна цел, след като дъждът поспря.
Селцето, тъй като е съвсем близо до границата, вероятно доскоро е било с ограничен режим. След падането на ограничението е започнало усилено строителство. Можеха да се видят не малко къщи като тези:
Но и като тази:
Табела за началото на маркировката, която щяхме да следваме на следващия ден. 6,30 часа, 10,6 километра според нея в едната посока до Зла Колата.

Разпънахме палатките в двора на заставата.

След като се стъмни пак заваля. Не бързахме да се отчайваме - до този момент всичко се случваше според известната предварително прогноза. Оставаше и за по-натам да познаят.
Сутринта се събудихме в гъста мъгла. Все още нищо не бяхме видяли в посока Ропояна.
Ходенето щеше да е дълго този ден, така че побързахме да тръгнем към 7,30.
Асфалтът по стръмната уличка ще свърши след няколко къщи.
Излизаме от селото.
На първо време все така вървахме в мъгла, но си личеше, че скоро слънцето ще вземе надмощие.
Самата пътека беше много приятна и се изкачваше плавно в този първи участък.
Овчарска колиба по-нагоре.
В един момент маркировката за Зла Колата се отклони вдясно, но ние не внимавахме за разклон и го пропуснахме, така че се наложи да шорткътваме след това.
Последва участък, в който маркировката се губеше на места.
 Криво ляво напредвахме. След поляната с табела на следващата снимка, следват няколко по-стръмно участъци.
Вече на стръмното. Тук пътеката беше ясна.
Наоколо:
Първи поглед към Зла Колата (Вляво).
Пещера край пътеката, доста дълбока, ако се съди по шума от падащите камъни.
Страховити върхове на отсрещната страна. Надявам се след някоя и друга година да мога да ги цитирам по имена.
Следващата снимка е схема на това, което направихме на качване(неправилно) и което направихме на слизане (правилното).
Със зелените точки е показана пътеката и съответно маркировката. С червените - пътят по който ние минахме. Улисхаме се в желанието да излезем на превала, загубихме маркировката и от там ни подведоха сякаш пирамидки и стара маркировка, която почти веднага изчезна. В началото стана заплашително стръмно и студено, тъй като бяхме се озовали на стръмния, сенчест северен склон. После нещата започнаха да загрубяват, след като излязохме на поредица заледени плочи.
Определено си отдъхнахме след като най-накрая успяхме да се върнем на пътеката.
Продължението на пътеката. Червената точка в центъра на снимката е Краси.
Като цяло се подсича почти целия стръмен склон на Добра Колата По-нагоре също преминахме през няколко по-нестабилни места, които на човек с по-здрави нерви при сухо време няма и да му направят впечатление, но при по-влажно и студено биха били наистина опасни.
Поглед назад към пътеката. Скалният праг по-вляво е почти отвесен.
Превалът между Добра Колата и Зла Колата. Отзад е Албанската.
След като се излезе на правала, самото качване на Зла Колата е лесно. Следващата снимка е правена по-късно от пътя за Албанската Колата. Виждат се Зла Колата отляво, Добра Колата вдясно и превалът между тях.
От Зла Колата:  към Каранфилите.
От Зла Колата: поглед към долината, по която се качихме.
От Зла Колата: Добра Колата.
Цялата група на Зла Колата.
Албанската Колата в дъното и пътят към нея - от тук не е нито от най-тежките, нито от най-страшните.
Отново поглед към Добра Колата - най-ефектната за изкачване от трите.
И пак Добра Колата, снимана от Албанска Колата. Хубав гребен и хубави отвеси.
Гледки от Албанска Колата.
След Албанската Колата продължих още малко до така наречения "вю пойнт". Само че вю от там - йок, само мъгла.
Все пак успях да снимам поне част от отвесите към долината на Валбона.
И ето че остана само една - Добра Колата.
Премката между Зла Колата и Добра Колата. Зла Колата вдясно.
Към Албанска Колата от Добра Колата.
Гребенът на Добра Колата.
 А това, което изпъква пред Каранфилите би трябвало да е Мая е Росит (поне за него съм го набедил) - целта за следващия ден.
Пътят към Добра Колата, сниман на връщане.
С което планът за този ден бе изпълнен и преизпълнен. Оставаше да слезем към колата и бивака, който смятахме за втори път да опънем край заставата във Вусанье.
Усяхме да слезем изненадващо бързо - с поледните слъчневи лъчи.
ГПС-ът показа близо 25 км и близо 2000 метра качване.




Линк към всичи снимки от пътуването до тук.
Линк към записите на GPS-а.