Карлово - рид Хубавец - Платнешките ярове - връх Амбарица - хижа Добрила

Тъй като от снимките вероятно няма да се стане очевидно, първо ще спомена, че преходът си е чисто зимен - от средата на януари.
Тръгнахме от полупревзетото от мъглата Карлово.

На хижа Хубавец поспряхме за по една-две бири, след което продължихме вляво по пътеката за хижа Амбарица. В самото начало същата пътека, така както сочат табелите, е трудно проследима и свършва в шумата край реката, тъй като там обикновено се върви малко по-нагоре по трасето на водохващането.
Пътеката за рида Хубавец се отделя от тази с маркировката за хижа Амбарица вдясно и хваща стръмно нагоре.

 Излизайки на рида, продължава по него, вече не така стръмно.

Пред пастирския заслон Хубавец хапнахме, пийнахме бира и се замотахме. Заслонът е в чудесно състояние, много мераклийски направен.

Първоначално качването на Малък Купен влизаше в плана, но времето беше напреднало, а и ние искахме да сме по залез (през зимата рано се стъмва) на Амбарица, така че решихме да следваме подсичащата пътека към Платнешките ярове.

И както имахме много време, така изведнъж се оказа, че шансовете ни за залеза са само с много експедетивно придвижване. С Веско дръпнахме напред.

Малък Купен и Голям Купен снимани от билото към Амбарица.

Северният склон на Малка  Амбарица беше фирнован, но ние все пак го подсякохме. Небето вече червенееше.

Добрахме се до върха тъкмо навреме.

Визуални ефекти. Слънцето се скрива зад Рила.

От Амбарица към Малък Купен, Голям Купен, Жълтец и Ботев. Вижда се началото на рида Хубавец, който се отделя вдясно.

Хижа Амбарица и пожар в гората над Черни осъм.

Слетнините на кулата на връх Ботев започват да се различават. На преден план връх Голям Купен и връх Малък Купен, по-назад - връх Жълтец.

Останалите от групата продължиха към хижа Добрила, а аз останах да  се заигравам със статива и фотото.

Времето беше много топло и приятно за средата на януари. Все пак си нахлузих втори чифт чорапи и  не спирах да обикалям около ламариненото заслоначе, докато изчаквах дългите експозиции.
По подсичащата пътека откъм рида Хубавец започнаха да се различават челниците на групата на Мая Къркаличева. Трябваше да бъдат 60 човека, доколкото бях чул. Страшно се бяха проточили.

Искаше ми се да изчакам изгрева на луната, но ГПС-са ме информари, че той е чак в 8 без 15. Аз бях на върха от 5 все пак, посред зима при това :-)

 Не вярвах, че от голямата група долу някой ще се качи до върха, но започнаха да прииждат.

Дотук бях със снимките. Челници се разщъкаха навсякъде.

В групата се оказаха Юлето и Цвети от Монтана, та се заприказвахме с тях и в крайна сметка дочаках времето на изгрева, но луната остана някъде зад облаците. Междувременно вятърът се засилваше.
Групата горе зъзнеха, но странно, не смееха да тръгнат да слизат в тъмното към хижа Амбарица без някой да ги поведе. Незнам този някой кой и къде беше. Ходих с тях до подсичащата пътека под Малка Амбарица  и после трябваше да се качавам към върховете обратно.
Стигнах в хижа Добрила доста укъснял.

Следващите снимки не са рекламни на хижа Добрила, нищо че на такива мязат. Както споменах бе зима, пък зимата се съмва късно, та имах време да изляза със статива пред хижата преди изгрева.

Времето бе чисто и приятно, но общо взето нямаше какво да се снима.

Но това не ми пречеше да разнасям триногата по поляната и да натискам копчето.

На връщане решихме да минем по подсичащата пътека за хижа Васил Левски и да пробваме да проследим от нея зелената маркировка за хижа Хубавац.

Гледки на юг.

Имахме опасения, че по източните стръмни склонове на Залъмца може да е останал сняг и да са заледени. Смятахме да проверим и при необходимост да се върнем през Сакарица.

В гората след Залъмово кладенче наистина беше заледено. На откритото обаче, снегът беше малко и лесно се заобикаляше.

Поглед назад към Сакарица и Залъмца.

Източните склонове на Амбарица.

Частта под Малък Купен и Голям Купен на подсичащата пътека между хижа Добрила и хижа Васил Левски. Изключително красива пътека.

Въпросната зелена маркировка, към която се бяхме прицелили изобщо не личи в горната открита част обаче. На следващата картинка, която показва нагледно врътката, този участък е показан с червени точки.

При хубава видимост спускането от горната пътека за хижа Васил Левски до останките от Гяур мандра не е проблем по открития склон, макар че местността е нарязана от пастирски пътеки и може да настане объркване, ако се хване някоя от тях.

В гората пътеката вече е широка и хубава, но след първоначалното стръмно спускане следва не къс участък изкачване, като изкачването сумарно е към 100-на метра, но въпреки това действа някак подтискащо на слизане.

---

Линк към GPS трака.

---

Хижа Плевен - хижа Амбарица - Купена - Кръстците

Всичко тръгна от организираната в планина-епсилон среща. Идеята за маршрута беше интересна. Веско, Ферди Мръвката и групата на Емо също се включиха.
Трябваше да тръгнем в петък вечерта веднага след работа, но да не споменавам как Емо ни върза с Вальо, който между другото също се беше прибрал на бегом от командировката в Слиленград, да го чакаме повече от час на изхода на София.
Ферди Мръвката се появи откъм Габрово и някъде към полунощ метнахме раниците и се заехме със стръмното от паркинга под хижа Плевен. Първите бяхме горе за 35 минути. Веско и Ачо сериозно вдигаха темпото.

По план трябаше да минем в събота по билото и да се върнем по подсичащата пътека покрай хижа Яворова лъка в неделя. Мъглата и силният вятър ни принудиха да го направим наобратно.

Вятърът и в ниското се усещаше.

Попътно настигнахме двамата Николай, който баха дошли от Русе същата сутрин.

В началото се движехме по подсичащата пътека за Костенурката и хижа Васил Левски.

 След това на Поляници се отклонихме за хижа Яворова лъка.

В случая става дума за към 800 метра спускане, първо през гора.

Пътеката беше маркирана, но на места доста обрасла.

Есенни цветове бяха останали едва долу в ниското.

След като излязохме на черния път, плодължихме да се спукаме по него още към 4 км. до разклона преди Яворова лъка. Като цяло ходенето за този ден се оказа никак не малко, според засичанията 17,8 км и 1099 метра качване.

В приложения трак може да се обърне внимание на излизането от хижа Яворова лъка към хижа Амбарица. Донякъде се следва черен път, като се по някое време се пропуска отбивката, указана с табела "хижа Амбарица" през Папратлива поляна. В края на черния път започва чисто нова синя маркиворка.

Край хижа Амбарица ни чакаше хубава гледка към изяснилото се било. Между връх Ботев и Голям Кръстец.

Купена.

Вечерта се събрахме куп познати и непознати. Голяма част от присъстващите се бяха наели с никак не безобидния преход с прехвърляне на билото от юг.

Хижа Амбарица се крие между дърветата на сутринта.

В посока Вежен и Юмрука.

Подсичащата пътека преди Малка Амбарица. Снегът е фирнован и лъснат като джам.

Пламен при изкачването на Малък Купен. От юг запова леко да го размеква, но и от там е кокал.

Към Амбарица и Малка Амбарица.

Веско на фона на Голям Купен.

Западният склон на Гомям Купен.

Голяма част от участниците в сбирката се хванаха с Голям Купен този ден, като по спомени, никой, освен двамата Николай от Русе, нямаше котки. Улеят под въжето си беше чист лед.

Николаевците от Русе и част от нашата група на Голям Купен.

Стефка, Веско и Вальо непосредствено под Голям Купен.

Голяма група с Краси (който е Тодор) отпред, подсича от юг, за да избегне леда по стандартния път.

Продължението на билото през Кръстците, Костенурките, Жълтец, та до Ботев.

На спускане от Купена. С Вальо се забавихме, за да си изпием бирите. Другите избързаха напред.

 На места беше почти заледено и никак не приятно за подсичане.

Благодарение на слънчевото, топло време, на огрятите места имаше наченки на размекване.

Групата от трима човека пред нас, която ни проправяше път.

По последното въже.

Голям Купен след края на слизането от него.

Голям Кръстец, зад него Костенурката и Жълтец.

Костенурчетата на фона на Жълтец.

По билото през Кръстците.

Голям Кръстец. Тук цялата група пред нас го подсече отляво, по заледения северен склон, което си беше пълно безумие. Единственото хубаво беше, че бях достатъчно назад, за да не гледам.

Ние с Вальо минахме чинно по ръба, което между другото никак не е трудно.

Гледка от Голям Кръстец. На следващата чучка се забелязва част от групата, която ни изчаква.

Назад, билото към Купена.

И напред към Костенурчетата, където продължава пътя ни.

Този път всички се хванаха с подсичането на Костенурчетата от север, единствено аз, понеже ама хич не ги обичам тези подсичания, издебнах първия удобен момент, за да се върна обратно горе на ръба.

Спуснахме се по подсичащата пътека преди Костенурката. По-надолу снегът бе поразмекнат или съвсем го нямаше, така че в този участък беше лесно.

Като разстояние, от хижа Амбарица до паркинга под хижа Плевен се оказа според засеченото 20,4 км/ 1171 метра качване / 1707 метра слизане.

---

Линк към останалите снимки.
Линк към ГПС трака.

---