Тъй като от снимките вероятно няма да се стане очевидно, първо ще спомена, че преходът си е чисто зимен - от средата на януари.
Тръгнахме от полупревзетото от мъглата Карлово.
На хижа Хубавец поспряхме за по една-две бири, след което продължихме вляво по пътеката за хижа Амбарица. В самото начало същата пътека, така както сочат табелите, е трудно проследима и свършва в шумата край реката, тъй като там обикновено се върви малко по-нагоре по трасето на водохващането.
Пътеката за рида Хубавец се отделя от тази с маркировката за хижа Амбарица вдясно и хваща стръмно нагоре.
Излизайки на рида, продължава по него, вече не така стръмно.
Пред пастирския заслон Хубавец хапнахме, пийнахме бира и се замотахме. Заслонът е в чудесно състояние, много мераклийски направен.
Първоначално качването на Малък Купен влизаше в плана, но времето беше напреднало, а и ние искахме да сме по залез (през зимата рано се стъмва) на Амбарица, така че решихме да следваме подсичащата пътека към Платнешките ярове.
И както имахме много време, така изведнъж се оказа, че шансовете ни за залеза са само с много експедетивно придвижване. С Веско дръпнахме напред.
Малък Купен и Голям Купен снимани от билото към Амбарица.
Северният склон на Малка Амбарица беше фирнован, но ние все пак го подсякохме. Небето вече червенееше.
Добрахме се до върха тъкмо навреме.
Визуални ефекти. Слънцето се скрива зад Рила.
От Амбарица към Малък Купен, Голям Купен, Жълтец и Ботев. Вижда се началото на рида Хубавец, който се отделя вдясно.
Хижа Амбарица и пожар в гората над Черни осъм.
Слетнините на кулата на връх Ботев започват да се различават. На преден план връх Голям Купен и връх Малък Купен, по-назад - връх Жълтец.
Останалите от групата продължиха към хижа Добрила, а аз останах да се заигравам със статива и фотото.
Времето беше много топло и приятно за средата на януари. Все пак си нахлузих втори чифт чорапи и не спирах да обикалям около ламариненото заслоначе, докато изчаквах дългите експозиции.
По подсичащата пътека откъм рида Хубавец започнаха да се различават челниците на групата на Мая Къркаличева. Трябваше да бъдат 60 човека, доколкото бях чул. Страшно се бяха проточили.
Искаше ми се да изчакам изгрева на луната, но ГПС-са ме информари, че той е чак в 8 без 15. Аз бях на върха от 5 все пак, посред зима при това :-)
Не вярвах, че от голямата група долу някой ще се качи до върха, но започнаха да прииждат.
Дотук бях със снимките. Челници се разщъкаха навсякъде.
В групата се оказаха Юлето и Цвети от Монтана, та се заприказвахме с тях и в крайна сметка дочаках времето на изгрева, но луната остана някъде зад облаците. Междувременно вятърът се засилваше.
Групата горе зъзнеха, но странно, не смееха да тръгнат да слизат в тъмното към хижа Амбарица без някой да ги поведе. Незнам този някой кой и къде беше. Ходих с тях до подсичащата пътека под Малка Амбарица и после трябваше да се качавам към върховете обратно.
Стигнах в хижа Добрила доста укъснял.
Следващите снимки не са рекламни на хижа Добрила, нищо че на такива мязат. Както споменах бе зима, пък зимата се съмва късно, та имах време да изляза със статива пред хижата преди изгрева.
Времето бе чисто и приятно, но общо взето нямаше какво да се снима.
Но това не ми пречеше да разнасям триногата по поляната и да натискам копчето.
На връщане решихме да минем по подсичащата пътека за хижа Васил Левски и да пробваме да проследим от нея зелената маркировка за хижа Хубавац.
Гледки на юг.
Имахме опасения, че по източните стръмни склонове на Залъмца може да е останал сняг и да са заледени. Смятахме да проверим и при необходимост да се върнем през Сакарица.
В гората след Залъмово кладенче наистина беше заледено. На откритото обаче, снегът беше малко и лесно се заобикаляше.
Поглед назад към Сакарица и Залъмца.
Източните склонове на Амбарица.
Частта под Малък Купен и Голям Купен на подсичащата пътека между хижа Добрила и хижа Васил Левски. Изключително красива пътека.
Въпросната зелена маркировка, към която се бяхме прицелили изобщо не личи в горната открита част обаче. На следващата картинка, която показва нагледно врътката, този участък е показан с червени точки.
При хубава видимост спускането от горната пътека за хижа Васил Левски до останките от Гяур мандра не е проблем по открития склон, макар че местността е нарязана от пастирски пътеки и може да настане объркване, ако се хване някоя от тях.
В гората пътеката вече е широка и хубава, но след първоначалното стръмно спускане следва не къс участък изкачване, като изкачването сумарно е към 100-на метра, но въпреки това действа някак подтискащо на слизане.
Линк към GPS трака.
Няма коментари:
Публикуване на коментар