вторник, 25 юни 2013 г.

Сенокос (Пенков чарк) - връх Албутин - хижа Загаза

След предното късметлийско ходене, беше ясно, че ще се върнем рано или късно в този район. Поводът беше рождения ден на Мак на хижа Загаза.
Малко по малко и оттук-оттам се събрахме голяма група. (14 човека и едно куче). Повечето отпътувахме в петък вечерта, останалите трябваше да ни догонят край Стара Кресна на следващата сутрин.
Преспахме край минералните бани до Стара Кресна.
 Оставихме колите на вече познатото ни уширение в края на асфалта и поехме.
Още в самото начало, край водохващането с липсващия мост, се наложи да се събуваме и прегазваме реката. По-нагоре газихме още няколко пъти, но по-скромно.
Първите няколко километра вървяхме по познатата ни от предния път пътека, по която тогава се спуснахме на връщане от Даутов превал. След това хванахме по Невързумско дере, където започваше неизвестното. Искахме да се качим горе на билото някъде след Каменишки връх.
На първо време трябваше да наберем към 600 метра денивелация по дерето, след което бях набелязал една, според Гугъл ърт, широка, безклекова просека по склона вляво.
Имахме късмет общо взето, през повечето време следвахме появяващите се и изчезващи краварски пътеки. Забелязваха се и пресни следи от крави. Е, не се мина без провиране през клоните чат-пат или прегазване на реката.
Но някак неусетно, стигнахме 2100.
 Излязохме на широка поляна с краварска колиба на отсрещния бряг на реката и високи шубраци отсам.
Къдете хапнахме и пийнахме, както си му е реда и отново се запънахме на баира.
Пак успяхме да уцелим пътека, дори маркирана с пирамидки на места. Гледано отдолу, откритата просека, по коята трябваше да минем, изобщо не беше различима.
Дори се наложи да прегазим към два метра клек веднъж.
Но аз си бях набелязал още по Гугъл ърт трасето, така че без излишно лутане, успяхме да се доберем до билото.
На следващата снимка се вижда Албутин в дъното, и вляво билото, по което продължи пътя ни.
В посока карстовото било се въртяха облаци. Направихме поредната заслужена почивка и се насочихме към жандармите по билото пред Албутин.
Ето ги и тях.
Ето ни и нас.
И вече на заравнения склон току под Албутин.
Групата с малки изключения на Албутин.
Нямахме късмет с хубави гледки обаче. Облаци скриваха всичко на юг. Някъде откъм Рила пригърмяваше. Поседяхме не малко и поехме към Загаза.
Очаквах пътеката между х.Загаза и Албутин да е далеч по-лесно проследима, може би заради прорязания клек в горната й част, където бях минавал и преди. Оказа се обаче, че особно в тревистите участъци, пътеката просто изчезва.
Хижа Загаза на следващия ден.
Пристигнахме на хижата в сумрак. Купонът течеше.
Оказа се, че Дидо и сформираната от него команда са оставили колите си при нашите, само че са тръгнали по Мочуришка река в опит да трасират най-прякия път от там до хижата. Случи се така, че на следващия ден нещата се обърнаха - те слезли аварийно по Невързумско дере, докато ни се пробвахме да следваме тяхния път.
Първоначално идеята беше да се върнем по онзи подсичащ и заобикалящ път, за който отпреди знаех, че излиза на изходната ни точка. Преди да тръгнем обаче се заговорихме с хижаря и той ни убеди, че варианта на Дидо е значително по-кратък и заедно с това ни обърна внимание, че заобикаляйки по-пътя, няма да спестим особено качване. (А ние никак не държахме на качването след хубавия преход от предния ден, пък и беше една морна жега.) Затова поехме обратно по пътеката към Албутин.
След около 500 метра качване на около 1900 се достига заслон, след което трябаше да се оклоним вляво.
Скоро след това се излиза на т.нар. Ощавски преслап, откъдето следваше да се спуснем стръмно към Мочуришка река и оттам към колите.
Мащерка.
Черни облаци се събират на високите пирински върхове.
До Ощавски преслап излязохме лесно, но от другата му страна в гората скоро изгубихме оставените от предната група знаци. Край няколко паднали през пътеката дървета, маркировката свършваше. Повъртяхме се да я търсим, след това продължихме без нея по пътеката. Самата пътека обаче подсичаше склона, държейки много високо и така ни отдалечаваше от нашето направление. Скоро взехме решение да се спускаме по глиганския способ по стръмния склон.
Гората беше иглолистна и се слизаше леко и меко, въпреки големия наклон. Добрахме се някак до дерето долу. Поизмъчихме се, провирайки през обграждащите го шубраци, но след няколкостотин метра излязохме на трака от миналогонишното ни минаване от там.
Нататък бе ясно.





Линк към всички снимки.
Линк към GPS трака (Сенокос - Албутин - хижа Загаза - Сенокос)