сряда, 14 май 2014 г.

Остров Евбея / Евия - Кандили (Καντήλι)

Следва втората и заключителна част от описваното пътешествие. Първата част е описана тук.
След Дирфис и нощувката под селцето Стени Дирфис, следваще планината Кандили.
Ридът на Кандили се издига почти отвестно от самия бряг на морето. Най-виският връх е 1246 метра, но предвид, че се тръгва едва от 200 метра, изкачването не е безобидно.
Изминахме 60-те километра до подхода за планината сравнително бавно, заради непрестанните завои, спускания и изкачвания.
На място решихме да кривнем от първоначално начертаната пътека, с идея, че ще спестим малко изкачване, за сметка на заобикаляне обаче. Оставихме колите в началото на черен път и тръгнаме по него.
В началото пътят заобикаляше терасовидните кариери в основата на близката стръмнина.
След това криволичеше из гората. След няколко километра излязохме на предварително подготвения трак, който се оказа, че следва маркирана пътека.
Издрапахме по стъмнината, за да излезем на седловина под самия връх, където отново пресрещнахме черен път.
Пътят ни изведе до параклис по-нагоре и скоро след това свърши.
Маркировката зави надясно и започна да се изкачва откровено стръмно по склона. Пътека почти не личеше.
 Последния участък беше най-интересен. Пресрещнаха ни скали, върху което трябваше да се покатерим.
Поглед на изток.
На юг - в далечината се забелязва Дирфис.
И ето ни на върха.
Стръмните западни склонове на Кандили.
Поглед на север.
Времето бе хубаво и се застояхме повече от час горе.
Това беше последната планина за това пътуване и затова плановете бяха в оставащото време от деня да се опитаме да се придвижим към България, за да спестим част от безкрайното шофиране за следващия ден. Незнам как изскочи идеята, че вместо да пътуваме обратно на юг към Халкида, за да минем по моста и да се чудим след това къде да преспим край магистралата, добър вариант ще бъде да хванем ферибот от северната част на острова. Според груби изчисления така щяхме да спестим над 200 км пътуване. Само че не знаехме дали изобщо пътува ферибот, който ни устройваше и ако да, дали разсписанието му е удобно.
Извадихме късмет - в попътно селце получихме нужната информация от една будка за вестници и продължихме пътуването на север към Агиокампос (Αγιόκαμπος).
Междувременно денят беше напреднал. Пристигнахме на пристанището малко преди 7 вечерта. Ферибот имаше едва в 8 на следващата сутрин, но това всъщност ни устройваше идеално, така че доволни опънахме бивака из маслините край селото.
Страшно хилене падна тази вечер край софрата. Вальо през цялото време гони една кисела краставич в буркана, разни люти чушки хвърчаха и се криеха между тревите. Едни се държаха от смях за коремите, други прилазваха с челници в тъмното. Но оцеляхме.
На следващата сутрин хванахаме ферибота.
Разпростряхме се сами на горната палуба.
И поехме по дългия път към дома.




Линк към GPS трака.
Топографска карта на Гърция за Гармин: http://maps.igurbev.net/home/greece-map