Оставихме колата в края на Бодрост, разклона за летовище Здравец.
Чувал съм, че зелената маркировка, която излиза към Добро поле и билото тръгвала от центъра на Бодрост. По нашия начин първоначално се върви по черни пътища, след което отново се излиза на маркировката.
Не пропуснахме възможността да шорткътнем дългите завои на пътя при първи удобен случай.
Снегът в началото не беше много, но по-нагоре стана достатъчно, за да сложим снегоходките - повече с идея да не ги носим на гръб.
Малко преди да излезем на билото, споменатата маркировка подсича няколко лавиноопасни през зимата улея.
Ние направихме същото.
Докато все пак не ни дойде ума в главата и решихме да продължим напряко, по едно изпъкноло, но стръмно ребро.
Уж разстоянието до билото не беше голямо, но много сили ни глътнаха лазенето в снега и опитите да се задържим върху склона.
Бяхме се омаломощили още преди на излезем горе.
Царев връх.
В дъното се показва и Пирин.
Между Голям Полич и Додов връх. В средата е Сейменски камък.
Рида Баучер в по-едър мащаб.
Голям Полич и Калин.
Отново рида Баучер - цялата му долна част. Отзад са Сейменски камък и Дамга.
Връх Пирин.
Както стана ясно, ударихме го на гледки и снимки преди да продължим по бездрайния път по билото към Голям Мечи връх.
Додов връх.
Този така и не реших кой ще е бил. Може би Кадийца във Влахина планина.
На билото на места се затъваше повече, на места по-малко. Снегът бе хванал кора отгоре, която се пропукваше и пропадаше,
колкото да ни мъчи допълнително.
Някъде там се обадихме на ЗЦМЦ от форума, който трябваше да се качи на същото било на следващия ден, само че откъм Рилски манастир. По-късно се разбра, че опитът му е бил неуспешен.
Осогово в далечината.
Вальо и Мира.
С наближаването на края на деня все още до никъде не бяхме стигнали.
Орловец, Злия зъб и Ловница.
Побързахме да се изкачим на Горна Кадийца (която е по-ниска от Долна Кадийца) за залеза.
Огрятата от слънцето ниска облачност беше толкова удивителна, че изглеждаше нереално.
Наситено синьо зад нас. Мермер, Аладжа слап, Карааланица, Павлев връх.
Кое е сняг, кое е облаци?
Баучер и надничащата Отовица вдясно.
От Върла до Мальовица.
От Малък Полич до Върла.
Сега като разглеждам трака, виждам, че което ни е оставало от Горна Кадийца до хижа Македония е 7 км и изкачването на Голям Мечи връх в сняг, още повече, че и до този момент вече се бяхме поошляпали.
Замислихме се на превала преди финалното изкачване, дали да не хванем подсичащата пътека, все пак са си около 450 метра вертикално, които трябва да слезеш в последствие, но в крайна сметка решихме да играем на сигурно.
За щастие при изкачването, на места снегът беше фирнован, така че поне там не се затъваше. Въпреки това на върха бяхме чак към 9 вечерта. Температурата бе сериозно под нулата.
В посока Пирин от Голям Мечи връх.
В хижата пристигнахме към 22 часа.
Хижа Македония на сутринта.
По план трябваше да продължим по отсрещното на това, по което дойдохме било, но разбираемо ентусиазмът се ограничи с няй-прекия път за връщане.
Линк към всички снимки.
Линк към GPS трака.
