Семково - Вапски езера - Долината на Карааланица

Ставаше дума за един троен рожден ден на хижа Семково, поради което трябваше да бъде нещо еднодневно.

Идеята да се мине по долината на Карааланица не беше нова за мен. Преди две години се хванахме с първия опит в тази посока, твърде неудачен обаче. Описвах го в темата Реджепица кленикинг в планина-епсилон.
Да речем този път щях да бъда по-добре подготвен.
Участъкът между хижа Семково и Вапските езера е много приятен. Качават се към 500 метра, като първоначално се върви по черен път, след това по пътека, и в двата случая полегато, и неусетно се излиза на езерата.

От Вапските езера до билото вече е по-стръмно, към 250 метра качване, като пътечката е маркирана с пирамидки и не е толкова явна. Не е и едниствения възможен вариант там, въпросът е просто да се излази склона, като се внимава да не се набуташ в някой клеков участък.
Билото на Вапските езера е едно от най-безвременните места в Рила, някакво особено усещане витае между ниските клекчета.

Канарата, Павлев връх, Карааланица.

В посока Мусала.

Йосифица.

Според идеята трябваше да минем между Реджепица и Канарата и да се спуснем към Карааланишките езера. Ето как изглежда този учатък в горната си част. Фронтално е Карааланица, вляво Аладжда слап.

Едно от Карааланишките езера и Карааланица над него.

На места имаше пирамидки, на места се губеха, но спускането до горното езеро не е проблем.

Един от по-стръмните участъци.

Поглед назад, от непосредствено до горното езеро. Минахме в дясната част на снимката.

 След горното езеро хванахме покрай реката надолу. Пирамидките ясно се виждат.

По надолу извадихме късмет, тъй като тревата на места беше утъпкана, което указваше и пътеката. Така успяхме да се спуснем до пътя и постройките в края му без проблем. (При предното идване доста лутане и клекинг бяхме събрали.) Възлово е, че над поляните под долното езеро, пътеката пресича реката и минава отдясно (гледано отгоре), където е явна и добре просечена в клека.
След постройките успяхме да хванем два шорткъта, които ни спестиха част, но основно вървяхме по чертните пътища.

Ето и няколко снимки, правени край пътя на прибиране.

---

Линк към целия фотоалбум.
Линк към GPS следата.
Линк към Wikiloc

---

Семково - Грънчар - Семково

Първо маршрутът:

 
Пътуването от София до Семково си е около 3 часа, при добро стечение на обстоятелствата. С влизането в самото Семково, пътят става ужасен. Хижата е в горния край. Ние оставихме колите по-надолу.

Езерото пред хижа Семково.

Идеятя беше да се качим до билото през Сухото езеро. Първо се хваща посока х.Трещеник (то х.Трещеник май вече няма, но пък си има табели за нея). След около половин километър вляво и нагоре се отделя маркировката за Сухото езеро. Има табела, на която пише 2 часа, но Вальо отчете 1,15ч, спокоен ход.

Пирин от сколоновете на Рила.

Край езерото хапнахме, след което се залутахме малко, въпреки че преди това ни бяха обяснили, че пътеката тръгва "вдясно от белия камък". Оттук нагоре маркировка нямаше. Повъртяхме се. Вальо се върна леко назад и успя да намери пирамидките, водещи през клека. Оказа се, че пътеката е прочиствана наскоро и нагоре нямахме проблеми.

Въпреки късното тръгване, успяхме да стигнем достатъчно рано до магистралата, за да успеем да се качим на Налбант/Ковач за залеза. Поне така си мислехме.

Слънцето обаче някак внезапно залезе и ни изненада попът.

Със скриването на слънцето плъзна мъгла. След Налбант предстоеше само слизане. Въпреки мъглата не беше студено. Лунната светлина се отразяваше в мъглата и снега. Виждаше се достатъчно, за да се върви без челници.
В хижата, както и очаквахме, нямаше никой. Нанесохме се в обичайната стая в дъното на горния етаж. Изглеждаше чисто и подредено, може би бяхме първите след като я бяха зазимили.
Останалите се захванаха с печката. Аз си взех ракията и излязох да поснимам. Междувременно се беше изяснило. Ако не са точките по небето, не мож' позна, че това са нощни снимки.

На следващата сутрин изпуснахме големия изгрев. Свят ми се завива като си помисля какво щеше да бъде ако бяхме се изнесли над криещата се зад реброто на Суха Вапа ниска облачност. Така или иначе, с Вальо си останахме с по една обиколка на езерото на зазоряване.

Ходенето започна с един шорткът към билото.

След което хванахме към Суха вапа. Чудни гледки се откриваха този ден.

От реброто на Суха вапа в посока Налбант, отзад Пирин

А пък реброто си беше позаснежено, позаледено.

Но пък гледките отгоре, отново пълна лудница!

От Суха вапа слязохме импровизирано в посока Нехтеница.

Наложи се да победстваме известно време в клека, но приемливо все пак.

След Нехтеница се върнахме по подсичащия път, който държи около 2000 метра докато стигне Сухото езеро, след което хваща надолу. Пътят обслужва някакво водно съоръжение.


Линк към всички снимки
Линк към GPS трака