Би трябвало да започна с това, че до там са си 300км от София, но с хубаво време и добро настроение, не е кой знае какво.Спряхме в Кърджали да купим пилешки пържоли(щот други нямаше) и скара. Намирането на скарата не се оказа просто, но шефа на месарницата не ни остави, докато я уреди. След като не намерихме след няколко опита в различни магази, които той ни посочваше, накрая сам тръгна и ни заведе в един, в който наистина имаше. Странни за нас нрави. Сега си возя и скара в колата :-)
Основната идея беше да преспим на палатки горе в крепоста Моняк. Много панорамно място за снимки, ако случиш на време.
Първо се впуснахме в една кратка разходка по отсрешните баири. Тя разходката не беше толкова кратка в плановете на Тони, но го пришпорихме, за да може да стигнем навреме за залеза.
От асфалта до самата крепост се върви около 3 км по черен път. С по-проходима кола можеш да си спестиш 2/3 от тях. Всъщност проблемният участък е няма и 10 метра, образували са се едни бабуни на стръмното, но за съжаление още в началото на пътя. Работата е там, че от една страна почти нямаш шанс да не задереш с дъното на колата, а от друга пърстта е ронлива и се боксува на стръмното. Аз се пробвах да мина, ама не се получи.
Добрахме се навреме до набелязаното място, но плътни облаци скриваха небето на запад. А и в топлото време маранята се размазваше в низините.
Та от залеза нищо не излезе, но остана да се надяваме, че по-късно небето ще се изясни и ще снимаме звездите. Проверихме и луната, ама тя изгряваше малко преди 5 сутринта.
Докато ние с Тони се въртяхме около стативите, Краси и Ели подготвиха бивака и накладоха огъня за скарата.
И както си пеквахме пържолите и сръбвахме край огъня, небето започна да се изяснява и звездите да се множат.
И всичко беше чудесно, докато в един можент не реших да тествам една дълга експозиция, ей така, за проба. И какво се оказа: дистанционно ми го няма! Бях го забравил в джоба на другото яке, вкъщи. Ама хич не умрях от яд, да си кажа.
Не ми остана друго, освен да навъртя исото нагоре и да мъча нещо на 30 секудни.
Останахме до късно около огъня, легнахме си малко преди полунощ.
Бяхме решили с Тони да станем в 5 часа, за да дебнем изгрева, с която цел и двамата си навихме алармите. Само че, както се оказа в последствие, мойта си беше запазила настройките да звъни само от понеделник до петък, въпреки че ясно си спомням как ги променях. На Тони звъннала, но той не и обърнал внимание.
И призори виждах в просъницата как стените на палатката изсветляват все повече, но спокойно си чаках звънецът да ме събуди. За късмет в 6 без малко си погледах часовника и проумях каква е работата.
И се качихме горе. Лоша мъгла скриваше язовирите.
А от изгрева съвсем малко се видя.
Заедно с това, заради влагата, обективите много бързо се запотяваха и в крайна сметка повече бършехме, отколкото снимахме.
Мъглата беше превзела палатковия лагер.
След като събрахме палатките, по пътеката се появи един човек, следван от няколко кучета. Заприказвахме се. Оказа се от селото по-долу, Широка поляна. Черпи ни бира и ни покани на кафе при него, имал заведение.
След като пихме по бира-две в приятния и първи за тази година обеден припек, тръгнаме да се разхоким към дългия мост към село Лисиците.
Няма коментари:
Публикуване на коментар