петък, 8 март 2013 г.

Попина лъка - Тевно езеро - Беговишки рид (зимно)

Стана тя каквато стана и в петък вечерта, някъде след 10, край "Воденичката" в Долна Градешница се събрахме 3 пълни коли.
Въпреки опасенията ни(бедстването в коловозите предната година), пътят до Попина лъка беше идеално почистен и сух. Преспахме при Горан.
Попина лъка, раниците са готови.
Спряхме се на х.Беговица за по бира и там разбрахме, че последните седмици никой не се е качвал нагоре. Това не ни зарадва много, ние се надявахме на утъпкано по магистралната пътека, сега шяхме да се поизмъчим.
За да влезеш в хижа Беговица се спускаш от преспата пред нея
Докато си пиехме бирата пристигна с шейната Иван от Тевно. И стана нещо странно, изгледа ме доста особено и за добър ден каза:
- Какво казва ехото? Ще бъде ли Иван на Тевно? А? Ше го е... и ехото...
Аз доста се същисах, а и не само аз, и случката известно време не ми даваше мира, дакато час по-късно най-после ми просветна: той визираше една тема от "планина епсилон".
Тръгнахме нагоре. В началото нямаше партина, но споро излязохмем на следи от шейна, в които се вървеше лесно. Скоро покарай нас нагоре профуча и Иван.
Тони и Никси оглеждат за минаване Даков мост, но той е неизползваем в момента.
Никси пред Беговишка капа
Пръскахме се и се събирахме по цялата долина до Беговишки превал.
Времето беше приятно топло, но процеждащата се през облаците светлина се отразяваше в снега по начин, който ти пречеше да различаваш детайлите в релефа в близост около теб.
Яловарника и малко от склона на Зъбът
Проточили сме се по зимната маркировка към Беговишки превал.
Явор и Петя на фона на Зъбът и Куклите
Малко преди превала трябваше да спуснем едно навяване, но до такава степен нищо не се различаваше и не можеше да се прецени наклона, че Тони като по-смел тръгна напред и внезапно пропадна около метър в нищото.
След това оставаше само една стръмнина и вече бяхме горе на Беговишки превал.
След който следва спускане.
Изчакваме всички да спуснат първото по-стръмно.
От Беговишки превал спускането по зимната маркировка е около 200 метра. Само че ние не минахме съвсем по зимната маркировка. Това подсичане на Каменишка кукла не е никак лавино безопасно, но пък то по кой ли зимен подход към Тевно е?
Каменишка кукла, снимана от Беговишки рид. При внимателно вглеждане се виждат следите ни в основата й.
Ето и увеличение на същата снимка. Снимката е от следващия ден. Сините точки следват следи от шейна, зелените са нашите дири, червените е д-р Никси в действие.
След проблемния участък край Каменишка кукла следва изкачване.
Този участък го бях минавал няколко пъти зимно преди, но въпреки това се загледах в ГПС-а. Изглежа безобидно, но при лоша видимост можеш спокойно да се зачукаш някъде в нищото.
Снегът тук беше девствен.
А и в зависимонт от количеството сняг релефът се променя до неузмаваемост.
Заслон Тевно езеро
Мрачно облачното време не предвещаваше никакъв залез, ама аз не се отказвах така лесно. Оставих част от багажа в заслона и тръгнах към билото над него. Стоян подпали снегоходките към Момини дрори, Тони към Валявишки чукар.
Валявишки чукар. В далечината се виждат Бъндеришки чукар, Вихрен, Кутело и пистите на  Тодорка.
Не само че не успях да направя никакви залезни снимки, но и нощните ме изненадаха много неприятно - новият обектив слагаше едно вбесяващо светло петно в небето.
Като се прибрах в заслона техниката беше бяла от скреж, малко след това от нея потече вода.
Но пък според прогнозата изгревът щеше да е добър. Станах към 6 без 15 заедно със Стоян, Юлия и Тони. Те тримата отпрашиха към Момини двори, аз обаче бързах да се върна на вчерашната си позиция. Витаеше някаква мъглявина във въздуха, но се надявах изгревния вятър да я изчисти.
Е изчисти го, няма що, едва се качих и мъглата се смени с непрогледна. Час и половина трамбовах снега около статива. Краката ми замръзнаха и след това до обяд имах чувството, че не могат да се сгреят.
А в същото време стотина метра по-високо другите са се радвали на хубав изгрев от Момини двори.
Мъглата като напук се разкъса точно в момента, в който слязох пред заслона.
Петя, Явор и Денка пред заслон Тевно езеро
Част от групата имаха по-сериозни идеи за пребиваването си горе, екипираха се и отидоха да правят траверс между Момини двори и Кралев двор.
Останалите тръгнахме надолу.
Част от групата на фона на Каменишка кукла
На връщане решихме да изпробваме Беговишки рид.
Беговишки рид
Отново се хванахме със споменатото по-горе подсичане.
Тони, зад него Мозговишки рид и Мозговишка порта
На Беговишки превал обаче, се разделихме. Козирките по Беговишки рид изглеждаха доста ефектно.
Стоян хуква по Беговишки рид
 Вальо, Пенчо, Пета и Мира решиха да се връщат по царския път. Д-р Никси беше се забавил в заслона, за да си събере багажа и все още никакъв го нямаше.
Беговишки рид и козирките от последната изпъкващо висока кота.
Клекът в края на рида беше затрупан. Аз имах опасения за проходимостта на гората  на слизане, но се оказаха неоснователни. Бяхме на хижа Беговица преди другите.



Линк към всички снимки.
Линк към GPS трака.