сряда, 27 февруари 2013 г.

Острец - хижа Тъжа - Марагидик

Уговорките бяха сложни този  път. Не бяхме ходили към Пирин от началото на годината и беше време. Разпитах Жоро от Сандански, но той ми каза, че за Попина лъка, задължително трябва да си нося вериги, че бил паднал много сняг напоследък. На следвашия ден пък ми писа, че било наваляло още и положението ставало сложно. Имало 2,5 метра сняг на Спано поле, бунгалата били недостъпни.
Та сменихме посоката с Рила, Белмекен, но и от там се отказахме в последния момент заради прогнозите с мъгла и вятър.
Последно се спряхме на Тъжа. Тони прелагаше разни завъртяни вариации, но аз си имах едно наум, че неговите маршрути под надслов "минава се", могат да доведат до доста стресови ситуации. Решихме основната група да си върви по стандартната пътека.
Малко преди обед пристигнахме в Априлци и направихме една кръчма на центъра.
По обед оставихме Тони в края на Острец, за да се пробва да се качи към Марагидик директно от север. (Има пътека през паметника на Цанко Дюстабанов, но самото излизане на върха зимно никак не беше ясно).
Останалите продължихме с колата докато се забелязваха остатъци от асфалт по пътя.
За около 3 часа се качихме до хижа Тъжа.
Прехвърляме билото край Табиите и продължаваме към хижа Тъжа.
В хижата пийнахме бири, хапнахме, изчакахме да наближи часа на залеза и тръгнахме към Марагидик. Времето беше мъгляво и даваше вид, че ще си останем просто с изкачването за спорта. Съвсем малко под върха започнахме да проглеждаме.
Денка, Вальо и Илко преди последното изкачване към Марагидик на фона на Голям и Малък Кадемлия.
На върха излязохме над облаците. Бе малко преди залеза и гледките предвещаваха чудеса.
Вальо на билото малко преди Марагидик
Стъпвайки на върха забелязах Тони, който напредваше по втрисащия наглед склон.
Тони в последните метри преди Марагидик
Хич незнам откъде и как беше минал. На снимката следите са от кози.
Склоновете на Марагидик.
Въпреки големите надежки обаче, залезът до последно си остана безцветен.
Денка се кефи на залеза. На мен ми се щеше повече цвят да плъзне по небето.
Слънцето се скри, но остана светлината на луната. Тя беше силна.
И от този момент насетне започна истинския фото улов.
С Тони извадихме по един статив и започнахме да се гласим наляво, надясно.
Вальо и Илко скоро поеха надолу. Денка се застоя по-дълго на върха, но и тя замръзна и тръгна да се спасява в един момент.
Връх Ботев от Марагидик
А ние с Тони се въртяхме като омагьосани.
Млечния чал, Купена, Амбарица. Забелязват се светлините на хижа Плевен,също.
Русоватец, Малък Кадемлия, Голям Кадемлия
Старопланинското било с връх Ботев и светещата му кула в центъра. (Юрушка грамада, Параджика, Ботев, Млечния чал, Купена, Амбарица)
Все пак след няколко часа, без да е нужно да включваме челниците заради силната луна, тръгнахме по следите надолу. Но попътно пак извадихме стативите.
Хижа Тъжа, Малък Кадемлия, Голям Кадемлия
Пробвахме и снимката със светещия в небето челник, но за лош късмет мъглата взе че се отдръпна точно когато ни трябваше и не се попучи въсем каквото искахме.

Следващият ден ни посрещна със силен вятър и мъгла. Тони беше предложил идеята да се върнем през Зелениковец, но предвид времето не  намери съмишленици. Отново се разделихме.
Ние безславно се върнахме по пътя, по който бяхме дошли.
Северните склонове на Марагидик.
Накрая филмче с последните метри от изкачването на Тони към Марагидик.



Линк към всички снимки.
Линк към GPS трака.