четвъртък, 21 февруари 2013 г.

ЦПШ - Вазов - Мальовица (Зимно)

Както стана традиция, прогнозата за времето за събота и неделя беше лоша, но се смени в последния момент. Температурите се бяха вдигнали и разбира се лавинната пропаганда колеше и бесеше из метереологичните бюлетини.
Събрахеме се доста голяма група, цели 3 коли, но тъкмо след срещата едната кола се отдели, за да се качат откъм езерата.
Оставихме колите на ЦПШ и тръгнахме към Зелени рид. Снегоходки сложихме още след първото слизане в посока Яворова поляна.
Вървенето в снега още в гората беше тежко и уморително - за тези които биеха партината, естествено. Сменяхме се със Станислав отпред.
На тръгване времето беше слънчево и многообещаващо. След като излязохме от гората обаче, заварихме обичайните в последно време мъгляци.
Ей го и Кире Чогуно. (Само се каня да разровя по снимките да видя Чогуно с "о" или с "у" се пише. Май е с "о").
Извън гората се вървеше по-лесно, на места даже не се затъваше.
Не малко километраж се навърта по Зелени рид, но за мен винаги е било най-безболезното и бързо качване до Раздела.
Превалихме Зелени камък и изчакахме да се посъберем преди да хванем по стеснения участък.
Наскоро четох разни дъра-бъра за това колко опасен бил този участък и как трябвали котки и пикели. Назнам, аз лично съм го минавал не веднъж зимно, при хубаво и лошо време, но досега никага не съм и понечвал да си сваля снегоходките. Нямам спомен и от хората, които са били с мене някой да е изпитвал затруднения. Този път го минах и на тъмно.
Първоначалната ми идея беше да чакам залеза на Отовица, но се придвижвахме с по-бавно от очакваното. Нямаше и половин час до залеза след като подминахме Зелени камък. Реших да остана на някое от връхчетата на тясното.
Останалите продължиха към хижата. Аз мъчех някакви сини снимки. Мальовица не се виждаше в началото, но после се откри.
По зимната маркировка от езерата се зададоха две фигурки. Оказаха се двама холандци, тръгнали на едноседмична обиколка из Рила. Спаха на палатка на раздела. Бяха подценили планината, на следващия ден на х.Мальовица си признаха, че добре, че са имали късмета да вървят след нас.
 От залеза много-много не се получи, но пак имах късмет, че мъглата се поразкъса и можах да снимам изобщо.
В посока Урдината долина и билото през Додов връх към Мальовица:
 Новата хижа и лифта:
Позамръзнах там, но след това слизането на бърза крачка към хижата ме сгря, та отново ми дойде муза за мръзнене. Хижа Иван Вазов по тъмно.
Ето и няколко от сутринта. Хижата пред Калините и някои издатъци на Поличите.
Един Калин
Винтчето:
По идея връщането през Мальовица беше под въпрос. Трябваше да поразпитаме и преценим на място. Емо и неговата кола(без Стефка, която дойде с нас) предпочетоха да се връщат по обратния път. Ние все пак се решихме.
Поглед от Додов връх:
Слизането от додов връх
Попътно холандците ни бяха застигнали и вървяха разумно след нас. Между другото, нямаха и котки.

При последното качване към Мальовица падна мъгла отново. Слизането от другата страна по зимната маркировка и без партина пред нас беше доста психарско и почти без видимост.
Ето тук се наложи да пресечем една козирка. Повратен момент, нищо че народа се хили.
Плъзгане по заледена скала малко преди да излезем на Еленини езера.
Мъглата се поразтика чак към Втора тераса.
Хижа Мальовица.



Линк към всички снимки.
Линк към GPS трака.