Прогнозата никак не беше благоприятна за билото на Рила, даваха го силен вятър. Аз не бих тръгнал натам, ако не бе този четворен рожден ден + един имен ден.
Основната група щеше да се качва по Зелени рид като най-безопасен маршрут.
Ние оставихме колите на паркинга край лифта за езерата. Там се засякохме с пантаджийската група с Дидо, Пламен и Емо, които щяха да продължат през езерата. Емо нямаше ски и реши да се присъедини към нас.
За обща изненада времето в гората изглеждаше идеално, със синьо небе и без помен от вятър.
Още с тръгването нещо се разсеяхме и хванахме пътеката за Скакавица без да гледаме. Никой не беше минавал оттам и трябваше да бием партина. Все повече се отдалечавахме от правилната посока към Зелени преслап.
- Няма страшно, - вика Тони - ще пресечем напряко през гората.
Снегът в началото беше много неприятен за ходене, тежък и лепкав. Всяка от снегоходките се напластяваше с няколко килограма. По-нагоре стана по-добре.
Вятърът започна като излязохме от гората.
Но за щатие не беше така селен, както прогнозираха.
И подхванахме безкрайния склон на Кабул.
Гледки към Мальовишкото било - Попова капа, Купена и Ловница.
Все по-нагоре и все по-силен вятър.
А пък Денка избърза напред и после трябваше да ни чака в студа на Кабул.
Харамията, Зелени рид и Мальовишкото било от Кабул.
От Кабул нашата връхна точка, Отовица се показа. Виждаха се и козирките по билото. Трябваше да се качим точно по ръба горе. Страшничко изглеждаше в далечината.
Снегът по склона беше добре фирнован и приятен за ходене с котки.
И колкото по-напред, толкова по-стръмно ставаше.
Тони и Емо се качиха до горе със снегоходки, но това никак не беше ОК според мен. Както Пепино на другия ден мъдро обощи: "Това, че за Тони "се минава" със снегоходки, съвсем не означава, че и за хора с котки е много ОК."
На Отовица се засякохме с Ристо Туристо и Зори Бори, които идваха от раздела.
По-голямата част скоро тръгнаха да се спасяват от студения вятър към хижа Иван Вазов.
А пък ентусиастите трябваше да изчакаме около час до залеза.
Бях извадил статива за всеки случай, но заради вятъра, така и не го използвах.
Кабул и пътя, по който дойдохме.
Калините и изгубеното хъски, което се прехвърляше от група на група.
Под строй.
И надолу.
Отовица.
А в хижата купон, народ, даже мисля, че за някои се наложи да спят в столовата.
Тъй като за нас нямаше места, трябваше да се помещаваме във втората столова заедно с групата ПСС-ари от Троян, които пък бяха стигнали до хижата през Мальовица. С тях беше и Георги Радковски, с когото до този момент се познавахме само по снимки.
При нас бяха и двама скиори, качили се по Баучер от Рилския манастир. Казаха, че смятат да се спуснат по Дългия рид на следващия ден. Попитах ги дали това не е прекалено опасно. "Ми не, казаха, стига да се внимава да се дръжи рида. Правили сме го и преди." Бяха добре екипирани.
Повъртяхме се с Мая Къркаличева около хижата за нощни снимки, ама поне от моите нищо не излезе.
Тони спа в "снежна пещера" и по-точно в една дупка в снега пред хижата. На долната снимкиа вдясно й се вижда входа.
В недеяла сутринта няколко ударника, начело с Тони и Пепино, притичаха до едниния Калин.
И поехме по пътя към раздела.
Голяма върволица.
Раздела.
Отовишкото било.
В посока Мальовица.
По стеснението на Зелени рид.
Дидо изправарва върволицата със ските.
Тони набира скорост.
Малко преди групите да се разделят - едни обратно по Зелени рид, други по зимната маркировка към езерата.
Личният връх Кабул в дъното.
Спускането покрай Харамията. Доста фирновано беше и сложихме котките.
И вече Харамията отдолу.
Между двете хижи минахме по лятната пътека, а в новата заварихме Дидо, Ристо Туристо и останалите на бият бири.
И за край и както си му е реда, направихме кръчма в Сапарева баня
Както стана традиция, прогнозата за времето за събота и неделя беше лоша, но се смени в последния момент. Температурите се бяха вдигнали и разбира се лавинната пропаганда колеше и бесеше из метереологичните бюлетини.
Събрахеме се доста голяма група, цели 3 коли, но тъкмо след срещата едната кола се отдели, за да се качат откъм езерата.
Оставихме колите на ЦПШ и тръгнахме към Зелени рид. Снегоходки сложихме още след първото слизане в посока Яворова поляна.
Вървенето в снега още в гората беше тежко и уморително - за тези които биеха партината, естествено. Сменяхме се със Станислав отпред.
На тръгване времето беше слънчево и многообещаващо. След като излязохме от гората обаче, заварихме обичайните в последно време мъгляци.
Ей го и Кире Чогуно. (Само се каня да разровя по снимките да видя Чогуно с "о" или с "у" се пише. Май е с "о").
Извън гората се вървеше по-лесно, на места даже не се затъваше.
Не малко километраж се навърта по Зелени рид, но за мен винаги е било най-безболезното и бързо качване до Раздела.
Превалихме Зелени камък и изчакахме да се посъберем преди да хванем по стеснения участък.
Наскоро четох разни дъра-бъра за това колко опасен бил този участък и как трябвали котки и пикели. Назнам, аз лично съм го минавал не веднъж зимно, при хубаво и лошо време, но досега никага не съм и понечвал да си сваля снегоходките. Нямам спомен и от хората, които са били с мене някой да е изпитвал затруднения. Този път го минах и на тъмно.
Първоначалната ми идея беше да чакам залеза на Отовица, но се придвижвахме с по-бавно от очакваното. Нямаше и половин час до залеза след като подминахме Зелени камък. Реших да остана на някое от връхчетата на тясното.
Останалите продължиха към хижата. Аз мъчех някакви сини снимки. Мальовица не се виждаше в началото, но после се откри.
По зимната маркировка от езерата се зададоха две фигурки. Оказаха се двама
холандци, тръгнали на едноседмична обиколка из Рила. Спаха на палатка
на раздела. Бяха подценили планината, на следващия ден на х.Мальовица си
признаха, че добре, че са имали късмета да вървят след нас.
От залеза много-много не се получи, но пак имах късмет, че мъглата се поразкъса и можах да снимам изобщо.
В посока Урдината долина и билото през Додов връх към Мальовица:
Новата хижа и лифта:
Позамръзнах там, но след това слизането на бърза крачка към хижата ме сгря, та отново ми дойде муза за мръзнене. Хижа Иван Вазов по тъмно.
Ето и няколко от сутринта. Хижата пред Калините и някои издатъци на Поличите.
Един Калин
Винтчето:
По идея връщането през Мальовица беше под въпрос. Трябваше да поразпитаме и преценим на място. Емо и неговата кола(без Стефка, която дойде с нас) предпочетоха да се връщат по обратния път. Ние все пак се решихме.
Поглед от Додов връх:
Слизането от додов връх
Попътно холандците ни бяха застигнали и вървяха разумно след нас. Между другото, нямаха и котки.
При последното качване към Мальовица падна мъгла отново. Слизането от другата страна по зимната маркировка и без партина пред нас беше доста психарско и почти без видимост.
Ето тук се наложи да пресечем една козирка. Повратен момент, нищо че народа се хили.
Плъзгане по заледена скала малко преди да излезем на Еленини езера.
