вторник, 5 февруари 2013 г.

Хижа Миджур - хижа Горски рай (по трудния начин)

Идеята беше да се мине между двете хижи през билото с евентуално отклонение до Миджур, който бе около 2 км. встрани.
Заради лошата прогноза, решихме да тръгнем от София в петък вечерта. Оставихме колите на взривния завод и нейде към 1 през нощта пристигнаме в хижата. Стопаните ни чакаха и както и при предното идване, настаниха ни, оставиха ни хижата на разположение и се прибраха в Горни Лом. Звездите грееха на небето.
На сутринта обаче, беше мрачно и ветровито. Тръгнахме нагоре.
Първо по пътя, след това по стръмното ребро, наричано Козята гърбина. Вятърът клатеше дърветата и те скърцаха измъчено.
Снегът започна едва на откритото. Скоро сложихме снегоходките.
Още там, където се разделяха лятната и зимната пътека, вятърът ни даде да разберем, че успехът на начинанието ни е твърде съмнителен.
Групата не действаше никак координирано. Част хукнаха нагоре, други спряха, за да слагат котки, трети се опитаха да подсичат.
Подсичането беше безопасно откъм лавини, но склонът бе силно фирнован, заледен на места и придвижването със снегоходките не спореше с опитващия се да ни събори вятър. Та хванахме напряко и нагоре.
Горе на билото вятърът беше без преувеличение ураганен.

Видяхме на 30 метра пред нас как авангардът прилазва с претъркулвания. Сякаш бе ясно, че трябва да се върнем. Въпреки че бяхме съвсем близо, комуникацията между отделните части на групата беше невъзможна. Направих знак на Станислав, че тръгваме надолу. Очаквах и останалите да ни последват.
Слизането по заледения стръмен склон, блъскани от вятъра, също не беше шега работа със снегоходките. Тези, които носега котки ги сложиха.
Обръщах се назад с очакването да видя и останалата част от групата по склона, но неясно защо, те се бавеха. По късно различихме фигурки по билото към Оба. Бяха продължили.
И така, всеки по своя път.
Качването до билото бе към 1000 метра. Слязохме с омекнали колена, най-вече от запъването по ледения склон.
Върнахме се чак до постройките, малко над взривния завад, които аз подозирах, че наричат хижа Горни Лом. Там говорихме с една компания местни. Попитахме ги за пътя към хижа Горски рай. Те ни се изсмяха, казаха че е абсурд да стигнем днес, било ходене за цял ден. Предложих им да се хванем на бас, да питат хижаря на следващия ден и ако сме успели да пият по една бира за наше здраве.
Беше 16,30, след час щеше да се стъмни. Хванахме пътя.
Некъде към 22 без малко цъфнахме в хижата. Бяхме се поошляпали.



Към Миджур from Ivan Gurbev on Vimeo.


Линк към всички снимки
Линк към GPS трака