Есента беше отново на път да се изплъзне, пък аз бях занемарил снимането напоследък . В последно време се въодушавявах повече от бързото и леко придвижване, което не си пасваше с влаченето на тежката фототехника.
Този път решихме да направим нещо лежерно откъм ходене и наблягане на снимките. Предбалканът и северните склонове на Стара Планина изглеждаха подходящи за целта.
Първата цел беше водопад Скока над Тетевен. Има хубава екопътека там.
Екопътеката започва от остър завой на пътя южно от града.
Времето беше мрачно, а светлината общо взето подходяща за този тип снимки. Един по-малък водопад по пътеката.
Преминава се през няколко мостчета.
За да се излезе на самия водопад.
Край водопада търсих и намерих заложения геокеш - новото хоби, с което се опитвам да се зарибя.
Поснимахме и на връщане.
Мъчихме да хванем разни вихрушки с листа, но листата се движеха твърде бързо във водата и не излизаха на снимките. Ефектът се оказа незадоволителен.
След това търсихме друг геокеш по река Заводна. Времето напредна.
Бях забравил колко е ужасен пътя след Рибарица нагоре по Черната река. Около 3 км- половината много разбит асфалт, след това чакълиран път. Газихме локви ...
Оставихме колата при бариерата и продължихме по пътя към Остриките.
Трябваше да попързаме, ако искахме да се класираме за залеза. Като захванахме стръмното, започна да пръска.
Пристигнахме по мръкване в мъгла. Снимането на залеза отпадна.
По-късно вечерта присъствахме на шоу с въртящи се огньове, та все пак имахме шанс да си поиграем с фотоапаратите.
На следващата сутрин успях да стана подобаващо рано. Изгревът изглеждаше обещаващо.
Хижа Ехо и връх Вежен отзад.
Имах време да се кача до Юмрука, но реших че Кавладан предлага по-добри възможности.
Застанах на реброто малко преди върха и сложих 14 милиметровия Самянг. С появата на слънцето нащтраках няколко дузини снимки подобни на тези.
Беше топло и безветрено, общо взето приятно за снимащия.
Въжето на Кавладан и билото към Ушите.
След като съвсем се развидели се върнах в хижата. След като суматохата на ставащи и приготвящи се за тръгване хора намаля, се разходихме до параклиса, за да потърсим предния геокеш.
Не можахме да го намерим.
Отрещното било към х. Козя стена. (Кучето, Котето, Боба и т.н.)
Вероятно в натрупаните снимки има още, които заслужават внимание. Разгледах ги набързо.
На слизане не снимах много.
