Маршрутът този път беше съвсем непретенциозен, чак ме е срам да си призная, че нямах хъс да се напъна да измисля нещо по-интересно. Качихме се от Картала до хижа Македония, оттам до Голям Мечи връх и в неделния ден слязохме обратно.
Заслужаващ да се спомене сняг имаше едва над хижата, но пък ни поизмъчи.
Пирин иззад Малък Мечи връх.
Вече на билото: по котите на Голям Мечи връх.
Плътната, имитираща море мъгла в ниското предвещаваше хубав залез.
Пристигнаме тъкмо навреме.
Хоризонтът започна да почервенява. На самия връх духаше вятър.
Гледки на юг, към Пирин.
Към билото на север - Аладжа слап, Карааланица, Павлев връх ... (дали пък това в дъното не е Мусала?)
Към Калините, рида Баучер, Сейменски камък, Отовица ...
Ставаше все по-тъмно, а и други опасности ни дебнеха.
Мальовишкото било (между Орловец и Попова капа) наднича зад Рилецкото било.
Рилските Малък Мечи, Мерджика, Езерник, зад тах Пирин и отблясъците на Банско.
Гледка (образно казано, че си беше тъмно) на северозапад.
И на север - Рилецкото било, наглед съвсем безснежно от юг.
Ангелов връх е първи по билото на североизток.
Линк към целия фотоалбум.
