Двудневното пътешествие беше основно автомобилно. За повечето от местата научих от сбирката на Планинари в четвъртък - водих си бележки и след това се движехме по списъка.
Първо стигнахме до Асара - място със скупчени интересни скали и малки скални ниши на най-голямата. Пътят се отделя от този за Кърджали при Комунига.
Ето я голямата скала с нишичките.
След това се преместихме към крепостта Моняк. Намира се на панорамно място, но като историческа забележителност е доста бледа.
Но затова пък приятно бяхме изненадани от посетената на следващия ден крепост Устра.
За съжаление намиращата се в подножието и хижа Устра изглеждаше изоставена.
Обиколката завърши с Перперикон.
Снимки
GPS track
"Знаех, че някъде по този път ще има момичета, прозрения, всичко, някъде по този път щяха да ми предадат бисера"
петък, 20 април 2012 г.
вторник, 10 април 2012 г.
Каймакчалан (Нидже)
Тръгнахме в петък вечерта и към 1.30 през ноща разпънахме палатки край Рупите.
На следващия ден се прехвърлихме в гръцко. Първата стъпка бяха водопадите в Едеса (получи се случайно донякъде, не влизаха в плана, но пък си заслужаваха):
Към Каймакчалан се качихме от ски центъра в подножието му. Самото качване не беше нещо особено, около 500 метра денивелация. На самия връх има сръбски параклис на загиналите в битката в района през Първата световна война (срещу България).
Преспиването същата вечер беше по-надолу по пътя, сред овощни градини.
На връщане минахме през Македония. Mакедонците не бяха много мили на границата и дълго си почакахме. Но пък кебабчетата в Струмица не бяха лоши.
Снимки
GPS track
На следващия ден се прехвърлихме в гръцко. Първата стъпка бяха водопадите в Едеса (получи се случайно донякъде, не влизаха в плана, но пък си заслужаваха):
Към Каймакчалан се качихме от ски центъра в подножието му. Самото качване не беше нещо особено, около 500 метра денивелация. На самия връх има сръбски параклис на загиналите в битката в района през Първата световна война (срещу България).
Преспиването същата вечер беше по-надолу по пътя, сред овощни градини.
На връщане минахме през Македония. Mакедонците не бяха много мили на границата и дълго си почакахме. Но пък кебабчетата в Струмица не бяха лоши.
Снимки
GPS track
Абонамент за:
Публикации (Atom)