Реших да пусна набързо и един тукашен пътепис измежду дългата поредица чужбински, които няма и да свършат скоро. От Пирин.
Пламен предложи да направим едно пиринско заедно онази седмица. Според него идеята била на Мартин.
Разбрахме се в един приличен час 9 на Бетоловото. Пламен и Катя и Мартин, съответно от Казанлък и Карлово, трябваше да се организират доста рано, за да дойдат навреме.
До хижа Яворов се качихме бързо, като не изпуснахме шанса да се подкрепим с по някое и друго Пиринско.
След това по стандартната пътека за Предел до Бела река.
След реката кривнахме наляво и нагоре. Пътеката беше много добре утъпкана до изворите на Бела река, след това не така добре.
Малините, боровинките и ягодите по традиция развалят дисциплината.
В самото начало все още се вижда маркировка, макар че пътеката не се откроява на места. Поле маркировката свършва.
Брех!, тоя Окаден.
Провряхме се между клека и набрахме височина, следвайки пътеката на картата. Край една поляна по-нагоре според картата, пътеката завиваше наляво, пъхайки се по-грубо в обраслото.
На същото масто пирамитките очевидно продължаваха по един от сипеите. Ние решихме да пробваме този вариант.
На места ставаше стръмно.
Склоновете на Окаден и Рила отзад.
И така, докато излязохме над поляната, която си харесахме за бивакуване.
И започна подготовката.
Отгоре се белее кръста на Суходолски превал.
Катя наряза цяла купа с домати за салата.
Някои пък се опнаха на слънце.
Скоро палатковия лагер бе готов.
А пък Шогуна няколко часа копа и зида чешма на потока, която по-късно в негова чест нарекохме "Чогунова чешма".
Общо взето цяла вечер живи да ни оплачеш - мръвчици на огън, ракия, салата, хахо-хихи ...
Ето две снимки на Ели за огнагледяване:
На сутринта събрахме бивака и тръгнахме без пътека към Албутин.
Стръмно и неясно какво следва горе.
Поглед назад към поляната на бивака ни.
И напред. Оказа се, че виждащия се улей извеждал на билото, но повечето от нас за по-сигурно решихме да се изнесем по-близо до ръба на "жандармите". Само Мартин и Катя рискуваха и издрапаха директно. На снимката разбира се не личи за какъв наклон става дума.
Достигаме по-горен циркус.
Жандармите по билото преди Албутин, отзад Каменишки връх, още по-назад - Даутов връх.
Напредваме на фона на Окаден.
Напредваме на фона на "жандармите".
Станислав и Вили не пропуснаха да проверят най-кривото място за излизане на билото.
Улеят, за който стана дума по-рано и по който се качиха Катя и Мартин.
И разгеле най-после на билото.
Оттук насетне пътеката е ясна.
На Албутин. Нямахме късмет да позяпаме гледки обаче.
Вече от Суходолски превал към ниското, което спрягат с името Итипица.
От Суходолки превал Ели и Катя се спуснаха по маркировката към хижа Яворов. Останалите със забързано темпо се закатерихме към Разложки Суходол.
От юг е мъгла за съжаление.
Вили хвърчи напред и изобщо не се замисля пред изпречилите се препятствия.
Пламен е по-предпазлив на думи, отколкото на дейсвия.
След разложки суходол, Шогуна и Калоян се затичаха към Баюви дупки. Заради напредналото време, останалите решихме да слизаме надолу.
Разни стени. (на Средоноса, на Котешкия рид).
В горната си част, пътеката прави едни безкрайни серпентини, които е малко налудничаво да се следват.
По надолу, когато стана по-стръмно и клечасало, стъпихме на маркирания път.
Който обаче от своя страна реши да ни го върне и започна да се губи.
В този участък някъде, Мартин падна и си удари ръката. За щастие, освен болката, други по-сериозни поражение на пръв поглед нямаше.
Отвесите на Средоноса.
Направи ми впечатление, че маркировката в участъка на обраслите поляни по-надолу не личеше и спред мен пътеката, е почти непроследима. Ние разчитахме на утъпканата в тревата диря и GPS-а.
И за последно - стандартната снимка - Средоноса от Погледец.
Линк към всички снимки.
Линк към GPS трака.
Няма коментари:
Публикуване на коментар