понеделник, 27 юли 2015 г.

СтаРа 100х24 /2015 (Мазалат - Ехо)

Няма да крия, че след миналогодишното участие този преход ми беше влязал под кожата. Междувременно тази година участвах и в някои други прояви, един маратон в ранната пролет, скоростното изкачване на Ботев от Калофер, обиколката на Витоша, но всички те бяха "за тренировка", а целта - СтаРа 100х24. Казвам това като въведение, за да се опитам да намекна колко се бях нахъсал.
Подготовката вървеше добре. Не хранех илюзии, че мога да надхвърля времената на Николай и Веско, виждах ясно, че и двамата са в класи над мен като бегачи, но с наближаването на датата се чуствах уверено. Със сигурност знаех, че не бих искал да съм на мястото на някой, който би понечил да се съревновава с мен на този преход. Бях пробягал хиляди (без преувеличение) километри от началото на годината, бях си свършил работата. Сега оставаше да се порадвам на резултатите.
Целта беше да завърша под 12 часа. Смятах, че ми е във възможностите. Пък ако имаше и някой по-бърз от мен да ме дърпа напред, щеше да е още по-добре.

В уречената дата се разбрахме да се качваме нагоре със Станимир от Шейново. За целта трябваше да отида с влак до Казанлък. Във влака се засякохме с Боян (SakatOrel) и Vladoff. Те слязоха на Павел Баня, където имаха среща с Росен (Draka). В последствие са настигнали случайно Огнедишащ и са пътували заедно по Габровница.
Пийнахме бира с Пламен К в Казанлък, докато Станимир свърши работа и дойде да ме вземе. В Шейново пристигнаха и бургаската, и карнобатската група. Събрахме се голям отбор юнаци и юначки и се натоварихме в пикапа.
С благодарност към Станимир за помощта!



В хубавото време народът се беше пръснал по поняната около хижата. Станислав ни посрещна. Аху иху с многото стари познати. Вечерта мина неусетно.


Бях си разпечатал във формата на пищов времената на Николай от запомнящото му се участие през 2012 и се хвалих с пищова наляво надсно. В резултат го загубих.


Пийнах не една и две бири и малко преди полунощ си напъхах тапите в ушите. Спах непробудно до 4:10 когато в стаята настана развижване.

Станислав пусна бегачите в 5 без една минута.

Още от самото начало с Росен (Draka) побягнахме напред в тъмното. Росен водеше, тичайки по заобиколната пътека с добро темпо.
Не исках да мисля доколко е разумно да се бяга нагоре още от самото начало. Отдавна чаках този старт, емоциите бушуваха в мен. Пак добре, че се удържах да не спринтирам. Не се обръщах назад, но не усещах присъствие в близост. Изглежда се бяхме откъснали.

Някъде около Вълча Глава на по-стръмното обърнахме на ходене. Казах на Росен, че можем да вървим и с една идея по-бързо, и той веднага се дръпна, за да ми направи път да мина отпред. Знаех, че е във форма и казано честно очаквах да сме заедно поне в половината преход, но той ме изненада, като малко след това изостана.

До Русоватец вече водех на Веско и Николай с 5 минути. Гледай ти!! Слънцето изгряваше зад гърба ми и огряваше масива на Ботев пред мен. Вляво се спотайваха Малък и Голям Кадемлия. Хе-хе, тази игра ми харесваше! Краката ми не се удържаха на равното.

Малко след това стадо крави с куче пазач охладиха ентусиазма ми. Кучето тичаше след мен по пътеката и ме лаеше. Аз се обръщах назад и го хоках.

По надолу попаднах на още по-сериозно препядствие, овчарник с поне три каракачанки властващи над пътеката. Добре че бях с високите чорапи, че кожа щях да оставя при последвалите стратегически маньоври из хвойнака. Успях да ги избегна.

Изпуснах разклона за пряката пътека над Смесите и се залутах да я търся напреко из гората. И после тупур-лумпур надолу по стръмното.

Знаех си урока от миналата година и държах вдясно на реката.

Не очаквах да съм бърз на спускане, но се оказа, че на мостчето под Тъжа не съм загубил преднината си, дори съм добавил нови две минути. Гледай ти, гледай ти!

Айде сега 1100 метра право нагоре, да те видим.

Поемайки стръмното, видях Росен стотина метра зад мен. Явно се беше справил далеч по-умело на спускане и почти ме беше настигнал.

Влязох в гората, излязох от нея и дълги часове след това не виждах никой от участниците след мен. От един момент насетне вече  бях убеден, че така ще е до края, но ...

Ако кажа, че летях нагоре по баира, няма да е вярно, но явно съм се движил добре, след като на Ботев бях в 8:03 и 11 минути преди Николай и Веско. Край Юрушка грамада пробвах едно стратегическо подсичане, което в резултат ми накриви краката и ме отказа от повече импровизации около Параджика.

Край върха усетих, че започвам много неприятно да се протривам между краката. Реших да взема мерки с вазелина като стигна заслона.

От Ботев пробвах да спускам право надалу, а не по пътеката. При по-къс участък щеше да е добре, но за 300 метра колената ми сериозно се вдървиха.

Пред заслона се суетеше голяма група. Някакво момче миеше посуда на чешмата. Малко грубо се набутах да пълня вода и възмездието не закъсня. Първо се оказа, че дълго време съм сипвал водата в самата раница, не в камелбека и след като с раздразнение разбрах това, така съм заклинил затварячката му, че после много дълго не можах да я отворя на Добрила и не само, ами съм прищипал и маркуча, та после бедствах от жажда след Кръстците, както се оказа, влачейки повече от литър на  гърба си.

Издрапах стръмното след заслона и там извадих вазелина. Сякаш ми помогна на първо време.

Качих Млечния чал, после бягах до седловината преди Жълтец, откъдето диагонално импровизирах към подсичащата пътека. Получи се маневрата.

Спускането по реброто на Жълтец даде началото на влизащата във владение кошмарна жега. Вятърът напълно изчезна. Бе все още рано сутрин, но вече напичаше. Заради жегата някак не се усъмних, че съм изпил цялата вода, когато маркучът престана да пуска.

След Кръстците и малко преди Купена се разминах с група комееминейци. Питаха ме дали съм от "маратона". Съобщиха ми, че ме чакат на Купена. :) Знаех, че Веско може да е там. Щеше да ми даде вода. Изпих последната глътка от малкото шише.

Последните въжета се напъвах, жегата ме беше хванала за гърлото. На Купена бях в 9:58 и 14 минути по-бързо от ударниците от 2012-та.

- Добре се движиш - каза Веско спокойно.
- Очаквах тук вече съм да изостанал. Не вярвах, че мога да мина този учатък с вашето темпо, че дори по-бързо.

Приседнах при него, за да обсъдим ситуацията и му изпих водата.

Взирах се в острото било на Кръстците и Костенурките. Не различавах жива душа докъдето ми стигаше погледа. А и не очаквах да видя някого. Дори не подозирах, че преследвачи дебнат съвсем близо в самото подножието на Купена.

Продължението.