сряда, 2 септември 2015 г.

Рочамелоне / Rocciamelone (3538 м.н.в.) - Грайски алпи

Както може да се прочете, Рочамелоне дълги години е бил известен като най-високия връх в Алпите, вероятно, защото е изпъкващ, също и поради факта, че се издига цели 3000 метра над намиращото се в основата му градче Суса. За първи път е изкачен на 1 септември 1358 година от кръстоносеца Бонифачо Ротарио д'Асти, който поставя на върха малка метална статуя на Богородица в знак на благодарност за избавлението му от турско пленничество.


В днешни дни на върха също има статуя на Дева Мария, съвсем не толкова малка обаче:


Обичайната изходна точка към върха е хижа La Riposa (2205м), като с кола може да се стигне малко под хижата.


Пътят е черен последните няколко километра. Преди това е асфалт, но толкова стръмен и тесен, че просто се молиш да не срещнеш настрещно движение, че после какво следва не мога и да си представя. На снимката се виждат част от къщите на Суса, около 1700 метра по-долу.


Поради валежите, предхождащи нашата поява в района, върхът беше покрит със сняг. Знаех предварително, че последния участък е осигурен с въже. Все пак мързелът надделя и оставихме котките.


Попътно се минава през втора хижа "Ca d'Asti" (2854 м),


 след която серпентините продължават да се сучат нагоре и нагоре.


Падна мъгла. Ставаше все по-снежно след 3000. Върхът започна да прозира над нас след като превалихме един издатък на реброто. Изблеждаше зловещо.


Започна и участъкът с въжето.


Като цяло си  беше ходене. Снегът се топеше на слънцето. Виж при по-ниски температури и ако  беше заледено, щеше да е въсем друго.

И вече горе.


Гледки от върха - на запад. В дъното на долината изпъква Шабертон(Батареята), една от следващите ни цели.


На север към Lac du Mont-Cenis и виждащия се над него Signal du Petit Mont Cenis, целта за следващия ден.


Заслонът на върха.


Нейде из облаците се крият старите познайници Монблан и Гран Парадизо.


Кръгът с имената на върховете.


Цялата група на върха.


Тези двамата в жълто на следващата снимка са двама италиански бегачи. Чувстваха се много нестабилно в снега и ги подминах на слизане. След като свърши снега обаче, решиха че няма да я бъде тая и ме подгониха. Аз обаче навреме се усетих и побегнах. Почна се едно гонене нагоду. Ама им избягах, нищо че бях с раницата и големите обувки.


Наградата за спечеленото съревнование беше мускулна треска.
Уплътних времето за изчакване на другите в студене и пиене на бира.



И накрая: линк към албума с всички снимки от този ден.