понеделник, 3 април 2017 г.

Над Мирково: Синокос - Голеш - Братювица - Голем Прешивец - Воден

Трябваше да бъде набързо ранно ходене, че следобеда ме очакваше разсада на марулите. Проточи се повече, донякъде и заради изследователските отклонения в опитите да проследя и добавя на картата някои изпречили се пътеки.

Маршрутът (или каквото се получи в крайна сметка) изглежда ето така: http://osmap.org/tracks#track=106

От центъра на Мирково на запад покрай казана, после ногоре срещу течението на реката, следвайки с ляво рамо протежението на Бърдо,


покрай Баража,



след който реката (Усте) се отделя вдясно,

 
се излиза на полянине в подножието на Папратница.


Жп. релсите се подсичат благоразумно и вдясно от Краварника, около който се навъртат обикновено едри и зли каракачанки.


Над релските се подминават няколко простойки (не съм сигурен дали това е Данкин тор или въпростият е по-нагоре). Стръмното вече е започнало.

При изкачването на рида Синокос се следва черен път, завоите на който могат да бъдат съкратени на места, макар явни пътеки (освен губещите се животински) не се виждат. Но и пътят сам по себе си е приятно стръмен. На снимката Барболица.


При излизането на рида се откриват гледки вдясно  към стръмния процеп на Усте



 и вляво към към Бърдо, Краварника и новият параклис Св. Николай Чудотворец.


На юг се вижда разбира се и много повече: чак до снежната Рила в дъното.


Малък Синокос със знамето отгоре.


Голям Синокос и Голеш, снимани от Малък Синокос.


Пролетно.


Буново, вече от Голям Синокос.


Още преди излизането на Голям Синокос се забелязват разкланящи се, подсичащи животински пътеки, които обхождат продължаващото било първо от юг, после от запад.

Малък Синокос от Голям Синокос.


Аз продължих по билото, слизайки и качвайки попътните връхчета. Първият по-натам  беше Чучулец, който е горист. Следва голият от юг Голеш. Склонът му е по-стръмен отколкото изглежда на снимката. Зад него Баба.


Затова пък северният склон на Голеш беше обрасъл и още по-стръмен. Следващата му снимка е от Братювица.


На северозапад: Звездец.


Синята скала, следваша Голеш на сверер е интересно образувание.


Още по-внушително изглежда отдолу.


И продължението на рида в посока Баба. Мара гидия, първенецът на този дял вдясно. Виждащият се път, отдясно се изкачва откъм Мирково (следва Усте и се отклонява от пътя за Мандрата). Освен продължението нагоре към Баба, същият път има вариация, пръхвърляща се към хижа Чавдар. Изследвах я предната есен велосипедно, тракът е тук: http://osmap.org/tracks#track=71


Койловица, острият връх над Буново на запад.


Снимка на Голеш от север.


И негово дясно, Буново.


И ляво, Мирково.


Продължих  да напредвам нагоре, като идеята беше да се озъртам за някое възможно спускане на изток към Усте и евентуално в краен случай подсичане на билото, за да изляза на осрещния рид на Братювица и Прешивците. След един неуспешен опит да проследя просека, която изчезна, се наложи да се връна обратно на пътя. Така излязох на Бабския кладенец.


И ей това интересно шкафче на дървото.


След кладенеца свърнах на изток по път, който скоро излезе на хвойнови поляни и изчезна.
Положението се оказа никак не розово. Надолу - хвойна.


Нагоре хвойна.



Наложи се да развия запретнатите крачоли на панталоните. Движех се с тенденция изкачване. На няколко пъти се изкушавах да свърна импровизирано надолу, особено след като поляните на Мандрата се появиха помамващо близо под мен, но се въздържах. Хвойната се сгъсти, така че сметнах за най-благоразумно да изляза напряко на червената маркировка горе под билото. Така и не стигнах марката, подвеждащи животински пътеки често ме дърпаха вдясно, докато се озовах близо до Братювица.
При Братювица рида се разклонява, като има вариант да се слезе над Мандрата към пътя по Усте. Второто разклонение продължава през Голям Прешивец и Червените камичета.


Снимки от спускането. Местата се виждат на картата.
Старият говедарник.


Каменна могила.


Малък Прешивец и любопитен скален израстък.


Кръкеляновото торище.


Една от целите на обхода беше да проследя подсичащата Голям Прешивец от запад пътека,

 
но така се случи, че свърнах на изток, за да разгледам Кръкеляновото торище.


След това попаднах и на атрактивна, подсичаща пътека.


Пътеката ясно си личи, но е позатрупана от листа и склоновете са много стръмни. В горния край е препречена неприятно от паднала бука.
Следват Червените камичета.


Гледка към забелязващия се отдалече Червени камик.


Докато си снимах, една лисица рипаше нервно около мене.


Оттук най-прякото спускане към Мирково беше през Кръста и Куков дол, но аз исках да огледам пътеката долу по Воден, която помнех от ученическите си години, така че свърнах вляво.
Въпросната пътека е много живописна, но също и много по-обрасла от времето когато я помнех. По онова време често прекарваха козите на селото от тук. Сега явно, не.



В крайна сметка се понавъртяха километри и позакъснях спрямо плана. Но пък кой сади марули по обед.

Линк към всички снимки в албума.