Като се започне от високоскоростната пернишка магистрала обаче, на която едната лента беше под снега, другата в ледени коловози и по-натам през Брезник и Трън, пътища просто ужасни - личаха стари следи от снегорин, само на някои места се забелязваха признаци на опесъчаване.
Целта беше вр. Било в планината Кървав камък. След Трън пътят стана още по-зле. Добрахме се някак до с.Долна Мелна, но в участъка след това към Шипковица дори снегорин не беше минавал след последния сняг. Не беше и вариант да оставим колата още тук - на табелата на разклона пишеше 7 км. само до Шишковица.
Явно не ни бе писано на стигнем този ден до Било. Реното запълзя нагоре през снега, но на едно място, където трябваше се заобикалям паркирала кола, заора в преспата и закъса. Всъщност на пръв поглед ситуацията изглеждаше безобидна. Извадих лопатата и копах, на вид сякаш нищо не му пречеше да продължи, но явно имаше лед под снега и то буксуваше. В същото време заваля обилен сняг. Наближаваше обед.
Не сложни сметки ни убедиха, че вече е късно, а и предвид снега и мъглата, безмислено да ходим до Било този ден. Върнахме се в Долна Мелна, където се размотахме набързо, след което по традиция седнахме да чакаме изчезналата Деси.
Попътно решихме да се върнем през Земен - съмнителна идея, предвид снежните пътища, главните и почистени от които изглеждаха така:
И тъй, в процеса на историята намерихме снажния връх Попови уши.
След него продължихме към Земен. От Пенкьовци надолу дори снегорин не беше минавал.
Но най-ужасното от всичко беше, че след стотиците километри ровене и занасяне в снега, пристигнахме в населеното място наречено "Земен", за да разберем, че НЯМА ОТВОРЕНА КРЪЧМА! Ееее, не!
Снимки
GPS трак
Хубав изгрев, а пътищата са такива за жалост. И аз им се каня на ум, :))) само някой да не ми се смее. Дано скоро се стабилизира времето!
ОтговорИзтриванеЕ, но пък от друга страна, нека трупа. Поне зимни преходи изглежда ще има тази година :-)
ОтговорИзтриване