вторник, 21 февруари 2012 г.

Рида Баучер

Според разумния план тръгнахме рано, в 7. След разклона за Кочериново пътят беше в сняг. Спряхме на бира-скара в Рила. След това, малко преди табелата на Рилския манастир, се наложи да изкопаем снега край пътя, за да оставим колата. Вече наближаваше обед.
Сложихме снегоходките пред манастира и тръгнахме по пътеката. Снегът бе тежък, мек и дълбок. Напредваше се трудно.
Преди да излезем на самия рид успяхме да спестим малко от пътя със стръмен шорткът. Надявахме се след като стигнем откритото да се затъва по-малко, но не би. Все така напредвахме с мъка.
Според прогнозата за времето го даваха да се изясни следобед, въпреки това през цялото време валеше сняг.
Чак малко преди Калугера (около 2150) започнахме да стъпваме по-нормално.
Оттук насетне обаче ни пресрещна силен насрещен вятър. Заради набиващия се в лицето сняг почти не виждахме.
Достигнахме някак и до следващата безименна кота (около 2400). Започваше да се стъмва. Мъглата бе станала гъста дотам, че почти беше невъзможно да различиш релефа в краката си, да не говорим за няколко метра по-далече. По-напред ни предстоеше да преминем по един доста тесен ръб. След кратък разговор, решихме да се връщаме.
Слязохме обратно до Рилския манастир малко след 10 вечерта. Вероятно около 11 се нагласихме да тръгнем. Някъде след полунощ бяхме в София.
- Както беше по план, прибираме се в неделя. - каза Вальо.

Снимки
GPS track