Бели рамки

В разгара на предходната зима. Карлово - Равнец - заслон Ботев - Костенурките и обратно. Тони, Никси и Денка продължиха. После се оказа, че въпросното ходене е било замислено като подготовка за Ленин - за някои.

Връх Плешки  и връх Пирин от билото край Царев връх. Едно хубаво предколедно ходене.

Пак от същото ходене. Дори не знам какво се показва.

Над Розино. Началото на четиридневната новогодишна разходка.

По зимната маркировка към Юмрука.

Самото изкачване на Юмрука

И съответно слизането.

Параклисът край хижа Ехо.

Опит за нощтна снимка пред хижа Ехо

И за изгревна, на следващата сутрин.

Няколко седмици по-късно. Алиботуш. Качихме се в гъста мъгла, но на самия връх късметът ни се обърна.

Над хижа Добрила - седмица по-късно.

И пак седмица по-късно - Беласица.

Опит за почти нощтна снимка на слизане от Конгуро.

Село Камена на връщане след разходката към водопада.

Мирково

Традиционно се завъртам около Мирково по Коледа. Както и тази година. Имаше 5 почивни дни. Бяхме направили хубав преход из района на х. Македония първите два.
Носех си новия статив, този път щях да дебна залези.
Първия ден се качих на Бърдо. Беше топло и мараниво, сякаш обречено. Но направих някакви снимки.

Ето го Мирково. Червен камик отгоре вдясно.

На връщане се замотах и по улиците.

За следващия ден наумих Червен камик. Изядох си коледната пържола по обед и хванах нагоре.
Бях достатъчно рано на върха, шансовете да се случи нещо интересно сякаш не бяха лоши. Духаше колкото да ми клати статива. Имах време и ракия. Фотографията започва все повече да ми харесва.
Отснимах луната:

Отснимах мене си:

Отснимах залеза, който обаче си остана доста постен.

Накрая отснимах и зарята в селото.

Вече бе тъмно. Трябваше да слизам надолу. Чудех се дали има вълци или злонамерени кучета в тези гори. Пуснах слуха в авариен режим. Реших да не прибирам статива на първо време.

Колкото повече наближавах селото, толко по-бавно вървях. Заобиколих встрани по пътя край фабриката. После се скрих в едни тръни и зачаках да минат фарове по пътя за да ги снимам.

Ето и линк към всички снимки.
Линк към GPS трака (Мирково - Червен камик)

Боров камък

Водопадът нямаше вода, но пък валеше. 
Правихме едни сложни врътки с Емо с колите. Оказа се, че около 1000 метра вече си има сняг. Да му се незнае. Сега наваля още. 

Колата остава малко над разклона за Леденика. Тръгваме през Згориград. 

После Вальо ни разказа как на първи май 1966 се скъсала стената на хвостохранилището над Згориград и всички, които били дръзнали да не отидат на манифестацията във Враца били отнесени. Тука Емо се хили, щот' още не знае тази зловеща история. 

Над селото, на разклона за екопътеката някакъв борсук ни пресрещна с викове да не тръгваме нагоре, щяли сме да затъваме в кал до колене и да се утрепем в тая лъзгавица. Беше толкова настървен, че чак Вальо си промърмори под носа "Добре бе, добре бе!". И се почна.

Този мост го скипнахме. 

А тоя реката го беше скипнала. 

И в един момент започна да загрубява. (Я там моста горе на скалата!) 

А тук по тази лъзгаща се шума беше най-тегавото: 

Наближаваме водопада. 

Оп, подминахмем го 

Но и това не е краят. 

Но и това не е краят! 
Има още едно клипче:

И на другия ден се продължихме.
Горския дом, където преспахме. Приятно място.

Пътеката на приказките
 

Хващаме на първо време по пътя.

Открива се гледка към Згориград и Вратцата

На разклона за Леденика вхащаме по пътя за пещерата.

Но скоро се отклоняваме напряко през полето.

Снимката от горната станция на изоставения лифт.

Първоначално снятахме да продължим към скалите и да слезем дирекно към Враца, но се отказахеме.

И за който е изтръпял да превърти снимките, нещо полезно:

GPS track