сряда, 9 януари 2013 г.

Боров камък


Водопадът нямаше вода, но пък валеше. 
Правихме едни сложни врътки с Емо с колите. Оказа се, че около 1000 метра вече си има сняг. Да му се незнае. Сега наваля още. 



Колата остава малко над разклона за Леденика. Тръгваме през Згориград. 



После Вальо ни разказа как на първи май 1966 се скъсала стената на хвостохранилището над Згориград и всички, които били дръзнали да не отидат на манифестацията във Враца били отнесени. Тука Емо се хили, щот' още не знае тази зловеща история. 



Над селото, на разклона за екопътеката някакъв борсук ни пресрещна с викове да не тръгваме нагоре, щяли сме да затъваме в кал до колене и да се утрепем в тая лъзгавица. Беше толкова настървен, че чак Вальо си промърмори под носа "Добре бе, добре бе!". И се почна.



Този мост го скипнахме. 



А тоя реката го беше скипнала. 



И в един момент започна да загрубява. (Я там моста горе на скалата!) 



















А тук по тази лъзгаща се шума беше най-тегавото: 



Наближаваме водопада. 



Оп, подминахмем го 



Но и това не е краят. 












Но и това не е краят! 
Има още едно клипче:




И на другия ден се продължихме.
Горския дом, където преспахме. Приятно място.



Пътеката на приказките
 


Хващаме на първо време по пътя.






















Открива се гледка към Згориград и Вратцата






На разклона за Леденика вхащаме по пътя за пещерата.




Но скоро се отклоняваме напряко през полето.







Снимката от горната станция на изоставения лифт.








Първоначално снятахме да продължим към скалите и да слезем дирекно към Враца, но се отказахеме.







И за който е изтръпял да превърти снимките, нещо полезно:

GPS track