четвъртък, 27 декември 2012 г.

До хижа Иван Вазов през Калините и Поличите

Едно поостаряло ноемврийско ходене. Ако не броим шорткътите - не много натоварващо.
Подходихме откъм пътя, който се качва към язовир Калин и който се отклонява от Пастра. Първоначалната идея беше да направим доста широка обиколка на връщане през Малък Поличи и Караула да свърнем импровизирано през деретата до ВЕЦ Калин, където смятахме да оставим колата. Деретата на живо нямаха вид на лесни за преминаване обаче, така че се отказахме веднага след като ги видяхме.
Новият план беше да съкратим пътя по някое от по близките ребра.
Оставихме колата след ВЕЦ-а и се заехме с един шорткът.
Доста стръмничък.
Минахме покрай изоставени постройки и съоръжения, вероятно от времето, когато е строен язовира(не съм запознат).
Ето го и пътят:
И стената на язовир Калин, част от постройките край нея и единия от Калините горе вдясно.
Красиво е там, стига човек да успее да се изолира от натрапващите се знаци на човешко присъствие.
Стигхаме доста рано до Малък Калин. Рехихме да чакаме залеза там.
Но си остахме само с чакането, мръзненето и слизането по тъмно, защото падна мъгла когато настана време.
На хижата се пробвах да правя нощни снимки, изпозлвайки  маса наместо статив.

На следващия ден се качихме по пътя към Винтчето.
Гледка към Сейменски камък и Отовица от Винтчето.
Обходихме двата Големи Полича.
Надзърнахме над Воденичарските езера.
На слизане разгледахме проучвателно няколко улея за алтернативно прибиране.
Но в крайна сметка се отказахме и се върнахме по пътя.



Линк към снимките
Линк към GPS трака