понеделник, 13 май 2013 г.

Язовир Въча

От една страна контузеното в Гърция коляно още не ми беше минало, от друга бяха пристигнали поръчаните от Амазон градиентни филтри, така че темата на ходенето беше предопределена - нещо по-лежерно със спане на панорамно място и чушка пръжка.
Купихме три вида месо за пържоли от Пазарджик, попаднахме на честването на 137-та годишнина от Априлското въстание в Брацигово и пихме бира в Равногор.
Продължението от Равногор към Фотиново обаче, се оказа 13 км. черен път. Предупредиха ни, че не става и че трябва да минем през Пещера и Ново село, което обаче беше много голямо отклонение, при условие, че смятахме да спим някъде над язовир Въча.
Зафирата този уикенд се изявяваше като истинска офроуд Зафира и успяхме да минем 2-3 км с пристъргване и притропване, но когато започнаха локвите, тинята и коловозите трябваше да се откажем и да се върнем.
За да се озовен в почти същото положение, само че край язовир Въча. Тони беше набелязал едно панорамно ребро, до което можеше да се качим по пътя за Осиково, по негови спомени, добър макадам.
Още щом видяхме как след отбивката същият път заорава стръмно нагоре през камънака, ни стана ясно, че никак няма да е безпроблемно. Но айде, ще пробваме.
Та криво ляво, със слизане-качване, боксуване, стъргане и мирис на полусъединител се добрахме до изходната позиция, малко над един овчарник, край който трябваше да има вода, но тя пък беше зорко охранявана от няколко едри каракачанки.
Врътнахме наоколо и наистина си харесахме чудно местенце с изглед към язовира, къщурките в него, хотелите и пътя.
Продължихме още към километър нагоре с колата, където намерихме втора чешма. Изстудихме по една Загорка, докато подготвяхме багажа, нотоварихме се като мулета и поехме към нароченото панорамно място.
Събрахме дърва, запалихме огън, Тони довлачи отнякъде една огромна тикла, върху която пържолките скоро зацъркаха.
И тъй, разтроени между хрупкане на сочните пържолки, пийване на ракия и снимане, вечерта мина.
В далечината, някъде към гръцко, светкаше, но явно бе далече, защото грамотевици не се чуваха. Опитах се на направя една двучасова експозиция, но още преди първия час батерията на фотото неочаквано свърши и понеже ми се видя, че нищо интересно не се получава, се отказах.
В пет часа часовникът звънна. Изпълзах от палатката с некоординирани движения и силно критично настроен. Нямаше и едно облаче на небето, изгревът щеше да е постен.
Тони отново не беше опъвал палатка и беше спал само на чувал. Тъкмо се нагласих за снимка и той се размърда.
От изгревните снимки нищо не излезе, но поне си поиграхме с апаратите.
Закусихме с останалите от вечерта пържолки и решихме да се спасяваме, докато обявения в прогнозите дъжд не е започнал.
Имаше вариант да продължим нагоре по пътя към Осиково, което се виждаше в далечината, но предвид че не беше ясно какво представлява черния път, решихме да поемем обратно. Тони предложи да слезе пеша по едно от ребрата.

Вече щяхме да тръгваме, когато откъм селото се зададе раздрънкана Лада. След като човекът ни увери, че щом сме стигнали дотук, нагоре няма да имаме никакви проблеми, сменихме плана и Зафирата запъпли на първа към Осиково.
Последният участък преди селото беше просто кошмар, пак добре че колата издрапа и не си остана там. Някакви ни гледаха и попитаха: "Вас кой ви излъга да минете оттук?"
От Осиково продължихме на юг към Михалково, Девин, Доспат.
Попътно спирхаме на язовир Широка поляна, за да довършим пържолките и на язовир Беглика, за да поогледаме.
Последните 10-на километра към Батак са още в ремонт ...




Линк към фотоалбума.
Линк към GPS трака.