четвъртък, 23 януари 2014 г.

Падала - Караула - Поличи - хижа Иван Вазов - Калини - Падала

 Падала е малко село в Рила, отбивката за което е на олоко 2,5 км след град Рила в посока Рилски манастир. От отбивката се кара още около 6 км нагоре по серпентинест в началото път до селото. Намира се на около 1000 м.н.в. Връх Малък Полич над него е на 2360, Голям Полич, на 2605, до хижа Иван Вазов ни се върза около 1906 метра качване, 625 метра слизане за разстояние 16,4 км. Последното го споменавам като обяснение защо маршрута не е популярен. (Всъщност досега не съм чувал някой да го е правил по този начин.) Маркировка няма почти през цялото време.След Малък Полич се различават пирамидки.
Самото село е разположено на стръмен склон и предава особено, нетипично усещане.
 Попитахме една баба за пътя и тя се учуди, че тръгваме от тук. Упъти ни към училището, след което тръгвала пътека нагоре.
Въпросното училище така и не можахме да го намерим, но сякаш хванахме правилната пътека. След това шорткътнахме за по-сигурно.
Самотна постройка по-нагоре над селото.
Село Падала.
След като излязохме над гората, стъпихме на реброто. Ей това ни очакваше, като виждащото се на снимката горе е едва връх Караула, който маркира границата с 2000 метра.
Облаците ту се разкъсваха, ту се сгъстяваха. Като цяло времето беше подходящо за ходене, но не особено щедро откъм гледки.
 В началото пътеката си личеше и пресичаше на няколко пъти черен път. При един от шорткътите се набутахме в як шипкарник и се изподрахме.
Обичайната за есента инверсия.
Забелязахме и нещо странно. По близките склонове нямаше изобщо сняг, но в далечината се отличаваше побелелия Аладжа слап, също и Пирин. Скорошната вълна сняг бе закачила само част от планините.
Вече на Караула. Поглед в посока Малък Полич.
Към западния Голям Полич.
Реброто, което тръгва западно от връх Караула.
На Караула похапнахме, починахме и продължихме към Малък Полич.
Последни метри преди котата на Малък Полич. В дъното се забелязва белеещият се Пирин.
Поглед към западния Голям Полич, от който ни отделя слизане и качване. В дъното се показват Сейменски камък и Отовица.
Реброто, което се спуска на запад от Малък Полич.
Низаница - витошкия и рилския Черни връх в едно.
На връх Малък Полич. Зад него е съседното било между Черни връх и Ашикларски (Птичи) връх. На BgMountains картата като Малък Полич е отбелязана по-ниската кота.
От Малък Полич към Голям Полич и билото отзад (Ашикларски връх, Сейменски камък и Отовица).
Мъгляци в посока Дупница.
Спуснахме се от Малък Полич и подхванахме изкачването на Голям Полич.
Каменни скулптури, често срещани по билото. Създават особено усещане, когато се движиш между тях.
След първото по-стръмно изкачване се видя, че първият (западен) Голям Полич съвсем не е толкова близо.
Почивка и време за рекламни снимки.
Пирин в далечината.
Продължаваме с пресичането на плато след плато.
И вече на Голям Полич.
Гледка от западния Голям Полич към източния. След него се виждат Калинини връхове, помежду - Мальовица.
Отовишкото било и луната.
Единият Калин и Мальовица. Решихме да се забързаме, че залезът наближаваше.
Вальо непосредствено под втория, по-висок, Голям Полич.
Ей го и залеза. Дотук целите са изпълнени. :-)
Поиграхме си с копчетата на апаратите.
Язовир Калин.
Вальо побърза да продължи. Ние се застояхме с надеждата, че нещо интересно за снимане ще изкочи преди да се стъмни.
Прибирането към хижа Иван Вазов беше по-скоро приятно на силната лунна светлина. Не пускахме челниците изобщо.
Хижата всъщност беше отправна точка за т.нар. "Първи лунен поход", иницииран от Мая Къркаличева.


На следващата сутрин поехме сравнително рано, тъй като ни предстоеше целия дълък път наобратно.
С Вальо се преждалихме все пак да отскочим до Калините.
Попътно изскочи идеята да пробваме да се качим фронтално откъм стръмната страна без пътека. На пръв поглед изглеждаше възможно.

Ето и улея, който си набелязахме.
И вече част от улея в обратна посока. Вальо се вижда като точка в началото му.
Следва филмчето, което направихме от изкачването.


Гледка от Калин-а, на който излязохме.
Обратно към финалните метри на изкачването.
Продължаваме към следващия Калин.
Гледка от т.нар. Малък Калин към Пазардере, Отовишкото било и хижа Иван Вазов.
По път към Винтчето.
Воденичарските езера.
Язовир Калин.
Към Малък Полич и пътя, който ни предстоеше. Из мъглата се показва Осогово.
Малък Полич и подсичащата пътека, по която минахме на връщане.
Реброто към Караула. Остават ни 1000 и повече метра спускане до Падала.
Серпентините на пътя, изкачващ се до язовир Калин.
Вече в гората над селото. Билото, от което слизахме изглежда безкрайно далече.
И накрая няколко кадри от селото.
И неговите обитатели.





Линк към всички снимки от ходенето.
Линк към GPS трака.
Линк към Wikiloc