сряда, 23 юли 2014 г.

Белмекен - Грънчар - Мусала - Заврачица - Белмекен

Та работата тръгна от там, че ми бръмна мухата за Мазалат - Ехо. То както върят прогнозите за времето, няма и да участвам, но си викам дай да направя нещо да се подготвя, че поне то да ми остане.
И къде, къде? - Белмекен. Логично, нали там ходят спортистите. Cool
Всъщност идеята за каскадния път ми я подхвърли Тодор, но като се замислих - защо не - около 30 км трябва да бяха до Грънчар, без груби спускания и качвания, на пръв поглед идеално място за подтичкване и тестване на ината.
Станах рано в събота, подпалих колата и през Костенец и Сестримо(там се присетих, че мяма да е лошо да накупя бири за финала) - на яз. Белменен. Нагоре возих на стоп един местен гъбар.
Към 9 паркирах между колите през спортната база. Сумати време мъчих да наблъскам целия багаж в 12 литровата раничка. Смятах да рискувам да тръгна почти без никакви дрехи, освен късите панталонки и тениската на мене, също в резерва една ветровка, клин и термоблуза. Въпреки това, храната, половинка от ракията на Никси, дет' си возех в багажника, една количка, разни дрънкулки, ГПС-и, резервни батерии, като добавим и камелбека литър и половина за раничката, първо едва я закопчах, второ - оказа се далеч по-тежка, отколкото ми се искаше.
 Спуснах се от хотела към каскадния път. Там се пробвах да се затичам и не ми беше нужно много, за да проумея колко съм се пр..ал. Чантичката с фотото подскачаше и ме удряше в корема, натъпканите джобове на тази отзад изпъкваха ръбаво и ме убиваха, освен това беше и твърде тежка. За капак идваше и едрия чакъл на пътя, който се усещаше през тънките подметки на маратонките. Много скоро ходилата ми се уподобиха на тавана на софийска кола след градушка. Изобщо тичането ми се оказа някаква смешна пародия на куцо подскачане. След сто метра вече въздух не можех да си поема.
Но малко по малко, дали защото пътят се спускаше леко в началото, започнах да влизам в час.

А това е горе долу 15-тия километър, Джендемдере.
Суа вапа. Времето още преди обед започна рязко да се влошава.
 Каскадният път продължава към Нехтеница. В последния участък реших, че ще е прекалено да следвам всичките му извивки и си харесах един добре изглеждаш шорткът на картата.
Оказа се абсолютна заблуда, не само че нямаше пътека там, но и участъкът с нищо не предразполагаше към минаване. Наклонът изобщо не личи на снимката.
Оказах се забутан не където трябва, някъде 300 метра по-надолу от Грънчар в дерето, но извадих късмет по-натам да срещна две момчета и те ми показаха хубава краварска пътека.
Видя се и хижа Грънчар.
 А тука дали ти е добре с късите панталонки да газиш из папратите? Smile
 Та след 4 часа и 28 км бях на Грънчар. Хижата беше отворена, но не видях никой около нея. Изядох един Сникерс и продължих.
 Джанка.
 Юрушки чал и изкачването, което ми предстои.
 Поглед назад. Виждат се Суа вапа и Налбант.
 На запад чернее и сякаш вече вали.
 Не че на изток е много по-различно. Склоновете на Песоклива вапа.
Пролука към Мусала. Освен останалото, драмата е дали времето ще ми позволи да се кача.
След Юрушки чал се разминах с една група с Денка в редиците. И те не бяха скромни - отиваха към Рибни.
 Близнаците в дъното, а по-напред се вижда подсичането на Маришки.
Манчо. Вече подхващам Близнаците.
Край Близнаците се разминах с втора група, пак познати. Таня, Боян и Цвети. То какви ли други да тръгнат през Мусала в това време?
Полускрит от мъглата изглед към финалното стръмно.
Поглед обратно към Близнаците. Тези бяха чехи, не ги познавах.
 И на върха. Два часа от Грънчар и общо 6 от Белмекен. Близо 37 километра.
 На върха хрупах бисквити и солети. Ударих две хубава глътки от ракията на Никси.
Започна да пръска нещо като суграшица. Тръгнах обратно. Колената ми се бяха сериозно вдървили. Не се мина без някоя и друга гримаса на спускане.
 Докато прехвърля Маришки, взе че изгря слънце. Маричини езера.
 Манчо.
 Маришки и началото на Близнаците.
 Кози връх. Направих по-дълга почивка под Манчо с няколко големи гълтока.
 
 Започва финалното спускане към Заврачица. Пак се кани да вали.
 И най-сетне - самата хижа се показва.
 Ето един линк към следата и разни подробности от начинанието:
http://www.strava.com/activities/165305920
Общо километрите за този ден се вързаха 46+ и 2000+ метра качване.

******

Настаних се в Заврачица. Жена му на Пламен ми направи един хубав омлет със сирене, кой излапах ръфайки пръчка шпеков салам. Запознахме се и се заприказвахме с Николай от Долна Баня, който между другото също правеше натоварен преход, при това с доста багаж: ЦПШ - Рибни - Семково през Македония и същия ден беше пристигнал от Семково до Заврачица. Та забистрихме местното туристическо движение и разни засукани пътеки около из Белмекенско и то взе че се мръкна.
На следващата сутрин се вдигнахме рано. Аз упорито си набивах в главата, че ако все пак искам да съм в състояние да ходя изобщо следващата седмица, ще е разумно да се изнеса по най-късия път към колата край спортната база. Ама то като се отвори едно време пусто, грехота да тръгнеш да се прибираш още преди обед.
Николай тръгна пръв.
След него се проточи голямата старозагорска група. Предния ден ги бяха закарали с бус до Грънчар. Този ден бусът щеше да ги чака на Белмекен. Изглеждаха сериозни с големите си раници. Чак ме досрамя с мойта торбичка, шорти и разпрани маратонки.
Аз се замотах и тръгнах последен. Още на първото стръмно се разместихме обаче.
Виждащата се върволица отзад на фона на Кози връх.
Суа вапа вдясно и Пирин в дъното.
 Песоклива вапа и Юрушки.
 Манчовците.
 Мусала, Иречек и Малка Мусала.
Казана.
Спускането в Казана. Много приятен за ходене и подтичкване участък - нищо общо с чакъла от предния ден.

Кончета. Не пръхтяха много добронамерено, та реших да ги заобиколя отдалече.
Спускането преди Каменити. Имам слаб спомен, че на картата на Картография тази местност беше обозначена като Мучурището (или нещо подобно)
Излизането към Ушите. 
Ибър.
Задържала се преспа по лятната пътека под Каменити.
 Айряндере.
 Равни чал и Белмекен от подсичащата пътека край Сивричал.
 Стръмно спускане през скалите по лятната пътека под Сивричал.
 Голяма група се спуска насреща от Равни чал.
Сивричал.
Поглед от лятната пътека под Равни чал към яз. Белмекен.
И пустата му бира. Купих я в резултат на някакъв подсъзнателен импулс от Заврачица, после се ядосвах, че никак не ми се връзваше със схемата на придвижване, още повече, че в колата ме чакаха други 4, а тази трябваше да я разнасям.
И общо взето това беше. Остава да добавя така модерния тайминг, за да не се налага на тези, които ще харесат маршрута, да задават допълнителни пъроси (Колко часа е до ...?)

Заврачица - Ушите - 2 часа.
Заврачица - разклон за хижа Белмекен - 3 часа.
Заврачица - спортна база Белмекен (през лятната пътека за хижа Белмекен) - 4 часа.
Времената са с почивките.

В 11 и нещо стърчах пред колата, почесвах се по главата, пипах дистанционното и се чудех защо не реагира и дали е възможно да съм забравил да я заключа на тръгване.



Препратка към всички снимки в албума.

Тракове:
Белмекен - Грънчар (по каскадния път) - Мусала - Заврачица
Заврачица - Белмекен