Като идея ходенето не е от най-оригиналните, но извадихме страхотен късмет със залеза, пресрещнат на връх Башлийски чукар. Тъй като само аз носех статив, останах сам горе да си поиграя след като слънцето се скри. Имах чуството, че накъдето и да се обърна, всичко се получаваше. Може и от ракията да беше. Пусках все по-дълги и по-дълги експозиции, като непрестанно разхождах снегоходките напред-назад по ръба, за да си сгрея краката. Един бог знае какъв километраж навъртях.
Отзад от ляво надясно: Джангал, Момини двори, Кралев двор, Ченгелчал и билото към Хамбарташ; в средата: Превалски чукар, Валявишки чукар, Малка Каменица, Каменица; и едно Чаирско езеро в подножието на Мозговишки рид.
Оставихме колата на Попина Лъка, до поляната над хижа Яне Сандански. Пътят бе чист и можеше да продължим още нагоре, но според първоначалния план(който после отпадна) щяхме да се върнем през Юручки гробе, така че си походихме пеша по асфалта.
След водохващането тръгнахме по синята маркировка. Сняг в гората нямаше, но пътеката бе покрита с дебел лед на някои места.
Следващите две снимки са от Арнаудски гробища. Синаница.
Отдолу се виждат Мозговишки чукар, Каменица, Беговишки рид, Яловарника, Зъбът, част от Куклите.
Посрещач пред модернизирания заслон Спано поле.
Оставихме част от багажа, хапнахме набързо, сложихме снегоходките и тръгнахме към Башлийски чукар с идеята да стигнем за залеза.
Колибата, покрай която минава лятната пътека.
И една рисунка на пътя. (Не че твърдя, че това е правилния подход зимата, просто ей тъй, информативно.)
И снимка от стръмното качване за излизане на реброто.
Снегът беше рохкав и се затъваше със снегоходките до коляно, на места и повече. На стръмното се свличах докато пробивах партината. Доста зор видях и в един момент вече си казвах, че ако така продължава и нагоре, ще има снимки на залеза, ама от ниското.
За късмет горе на реброто снегът беше стегнат и по-малко, и се вървеше несравнимо по-леко.
Трябваше да си давам зор, за да мога да се класирам преди да се е скрило слънцето и въпреки омаломощителното ровене в началото, горе успях да се кача за около 2 часа и 20 минути, достатъчно рано, за да обходя ръба, оглеждайки за позиция.
Слънцето слизаше. Започнаха да пристигат и другите: Станислав и Вили.
Аз пък си харесах първата, западната кота, за да опъна статива. Това се виждаше на север: Бъндеришки чукар, Муратов връх, Вихрен, Кутело, Баюви дупки, та чак Албутин.
Към по-високата част на Башлийски чукар.
Голямата стража, Ушиците, Полежан, Газей.
Вихрен и компания по-отблизо.
На изток започва да синее. Ели на фона на полежанската панорама, този път и с Малък Полежан.
Ръбчето между Бъндеришки чукар и Башлийски чукар.
Каменица, Яловарника, Зъбът, пред тях Мозговишки чукар.
На югозапад към Беласица.
Отзад всичките хубавци от Голяма Стража до Джангал, по-напред ръбчето на Типиците и Башлийски циркус.
Джангал и Момини двори отблизо. Превалски чукар пред тях.
Между Момини двори и Каменица.
Става все по-тъмно, експозицията се удължава. Звездите стават на чертички. Другите отдавана са тръгнали да се прибират към заслона.
Каменица и Яловарника.
И към Бъндеришки чукар и Вихрен.
Интересни ефекти откъм Сандански.
Последна и да бегам надолу, че вече има два часа откак се е стъмнило.
Следвашите няколко снимки са от сутринта отколо заслона.
Мъглата в ниското.
Заслон Спано поле.
В посока Синанишки порта. Тони и Камен бяха тръгнали рано сутринта към Синаница.
Линк към GPS трака.
