Сняг из трънско, връх Попови уши

В събота беше работен ден. На тръгване в неделя случихме интересен изгрев.

Като се започне от високоскоростната пернишка магистрала обаче, на която едната лента беше под снега, другата в ледени коловози и по-натам през Брезник и Трън, пътища просто ужасни - личаха стари следи от снегорин, само на някои места се забелязваха признаци на опесъчаване.

Целта беше вр. Било в планината Кървав камък. След Трън пътят стана още по-зле. Добрахме се някак до с.Долна Мелна, но в участъка след това към Шипковица дори снегорин не беше минавал след последния сняг. Не беше и вариант да оставим колата още тук - на табелата на разклона пишеше 7 км. само до Шишковица.
Явно не ни бе писано на стигнем този ден до Било. Реното запълзя нагоре през снега, но на едно място, където трябваше се заобикалям паркирала кола, заора в преспата и закъса. Всъщност на пръв поглед ситуацията изглеждаше безобидна. Извадих лопатата и копах, на вид сякаш нищо не му пречеше да продължи, но явно имаше лед под снега и то буксуваше. В същото време заваля обилен сняг. Наближаваше обед.
Не сложни сметки ни убедиха, че вече е късно, а и предвид снега и мъглата, безмислено да ходим до Било този ден. Върнахме се в Долна Мелна, където се размотахме набързо, след което по традиция седнахме да чакаме изчезналата Деси.

Попътно решихме да се върнем през Земен - съмнителна идея, предвид снежните пътища, главните и почистени от които изглеждаха така:

И тъй, в процеса на историята намерихме снажния връх Попови уши.
След него продължихме към Земен. От Пенкьовци надолу дори снегорин не беше минавал.
Но най-ужасното от всичко беше, че след стотиците километри ровене и занасяне в снега, пристигнахме в населеното място наречено "Земен", за да разберем, че НЯМА ОТВОРЕНА КРЪЧМА! Ееее, не!

Снимки
GPS трак

Кърнаре - Орлово гнездо

На връщане, както и голяма част от групата, се бяхме ориентирали към алтернативен маршрут, следващ едно ребро, започващо близо до Беклемето. Малко преди Лепенят обаче, се оказа, че единият от филтрите ми липсва, та част се върнахме да го тръсим, първо в хижата, после по пътя от предния ден. И да не повярва човек - намерихме го :-).

GPS трак
Снимки

Бобошевски Руен

Снимки
GPS трак

Раждавица - Шегава - Невестино

Снимки
GPS трак

Демяница - Тодорка - новогодишно

След 3 поредни нови години на Заврачица и още повече поредни на Вазов преди тях, настана ред на Пирин.
Идеята и организацията идваше от "Има бира".
На 31-ви сутринта заваля сняг. Пътуването, особено след Предел-а си беше съвсем зимно. В Банско купихме лопата за окопавнето за разклона за Тодорова орница и х.Демяница. Самото качване над Банско си бе ужас - безкрайна колона, кой буксува, кой занася, кой го бутат, кой закъсал, а тези с джиповете се ръгат да изпреварват ...


На 1-ви обяснимо не тръгнахме рано от х.Демяница. Въпреки дълбокия, пресен сняг, нагоре в гората в посока Василашки езера напреднахме лесно. Вальо беше минал преди нас и поотъпкал.
Малко преди Рибно Василашко езеро пътеката хваща улея, по който се оттича езерото. Там настигнахме Вальо, който се връщаше да търси обходен вариант, защото беше пропаднал в преспите между клека.
От тук насетне започна мъката, особено за снегорина отпред.
При почивката върху първото езеро се събрахме с Вальо, Цвети и още една група от 3-ма без снегоходки (Денка, Вес и Асен). Да си кажа, последните хич не ги виждах, в смисъл, като се обърнех назад все бяха поне до кръста под снега :-).
Продължихме нагоре.

Янко обаче по традиция за нова година бе тръгнал без гети и в резултат краката му бяха мокри и замръзнали. Накъде преди Тодорини очи се върнаха заедно с Петя - доста неприятно, защото Янко беше шанса някой да ме смени отпред.
В подножието на самата Тодорка краката ми започнаха доста да натежават и се позамислих дали да не се откажем. За щастие тогава Цвети хукна напред.
Така Цвети, а след това и Деси трасираха известно време, но с увеличаването на наклона и съответно дълбочината на преспите се оказа, че тук ще е нужно нещо по-дългокрако и мощно. Та ще ми се, не ще ми се, трябваше да се връщам на тръстиката.

Събрахме се цялата група на върха, нащтракахме снимки и нейде към 5 тръгнахме обратно.


Всички снимки

GPS трак