вторник, 6 август 2013 г.

Муратово езеро - Гредаро - Влахини езера - заслон Кончето - Кутело

Всичко започна от и свърши в кръчмата "Къмпинг Бъндерица".
Тръгнахме доволно късно, нейде към обед от паркинга край кръчмата. Решихме да не се бутаме нагоре с колата по и без друго задръстения път.
Подминахме хижа Вихрен, след нея продължихме към Муратово езеро.
По бреговете на езерото имаше не малко изпружили се по бански.
Поседяхме и ние за малко и се хванахме с камънака нагоре към Влахински превал.
А камънак си има по тази пътека в изобилие.
Малко по-нагоре по трасето в каменното поле се събират два улея, като "пътеки" тръгват и по двата от тях - дясната за Влахинки превал, лявата, водеща към подсичащата пътека за Муратова премка. Ние тръгнаме по лявата.
На места можеше да се избягват камъните, като се ходи по чезнещата тревна ивица в края.
Вече непосредствено под билото. Васко Велинградски, отворил широка, жадна крачка за Пирин.
Муратово езеро и обзорен поглед на пътя към билото.
Слизаме в посока Муратова премка. В началото пътеката е стръмна и ронлива.
Под Муратова премка си оставихме раниците и отскочихме без тях до Гредаро. В началото се пресича стръмен склон от нестабилни камъни. След това се излазва по един още по-стръмен тревист улей. (На снимката се вижда, отляво на високата част)
Ето снимка и от мястото, където въпросният улей достига билната част на рида Гредаро.
Самият Гредаро е много обзорен връх. Ей ги Гергийските езера, Гергийца и Синаница отзад.
Към Муратов връх и безкрайната върволица зад него.
Към Влахини езера, Вихрен и карстовото било.
На слизане от Гредаро взех, че си изкълчих глезена, ма то стават такива неща. Добре, че не беше много сериозно и можех да ходя.
Опънахме палатките край Влахините езера. Пламен от Казанлък ни беше пратил един армаган, та се заехме с него.
Палатковият лагер на сутринта.
Преходът за втория ден щеше да е в не малка част импровизиран, така че не беше никак лошо да тръгнем по-рано. Успяхме да се оправим към 9,30.
Първоначално продължихме надолу по Влахинска река в посока Черната вода.
Край една краварска колиба с крави около нея, се отконихме по пътека вдясно. Идеята ни беше да подсечем склона, за да можем да излезем в подножието на карстовото било, на което да се качим. Предния ден бяхме оглеждали от Гредаро, наклонът под заслон Кончето изглеждаше най-полегат, доколкото изобщо можеше да се прецени.
За наша радост, пътеката се оказа хубаво утъпкана и просечена в клека.
Към Черната вода.
Интересни скали по склона, който подсичаме.
Загубихме около 100 метра денивелация по пътеката, преди тя да започнем да се изкачваме отново.
Но бе все така ясно преследима и по откритите склонове.
Ето това е, което ни предстоеше. Горе в средата на снимката, като бяла точка, се вижда заслон Кончето.
За наша изненада, пръснато стадо крави си пасеше нехайно по стръмните скатове.

 Достигайки склона под заслона, изоставихме пътеката и тръгнахме право нагоре.
Към 450 метра, по груби сметки, все по-стръмно, трябваше да е това последно качване.
Обедното слънце пържеше, раниците тежаха, с две думи голяма хапка си беше тоя склон. А заслонът си седеле там горе и напук на всички усилия, хич не искаше и да се приближава.
Заслон Кончето.
Групата пълзи по склона.
И най-после горе на билото. Бански Суходол, Кончето и Кутело.
Котешкият рид под обстрел.
 Започва се и Кончето.
Изкачването към Кутело.
Кутело и Вихрен отдясно.
На слизане от Кутело.
Ей така изглежда реброто.
А пък така, погледнато отдолу.




Линк към всички снимки.
Линк към GPS трака.



1 коментар:

  1. А на обратно дали би било удобно това слизане от заслона до Влахинските езера? Поздрави :)

    ОтговорИзтриване