сряда, 23 февруари 2022 г.

Ангелът на света Ана

 Денят обещава да е пълен с изненади, когато от първия опит за кафе се получи чай.


Но всъщност се очертава обратното - основно бездействие (ако не броим работата) в един мрачен, мокър и подтискащ ден.

Вчера заваля по-рано отколкото обещаваха в прогнозата. Преди това успях да отида с колелото до Аязмото, но нито налях вода, нито пих, нито дори снимки направих - защо не знам, вероятно местният ангел инфлуенсър за други мероприятия ме е агитирал и съм се разсеял.😏Та като стана дума за ангела, ето каква е историята на кладенчето. Копирах я от тука.

"В село Сираково имало семейство, в което жената била сляпа по рождение, но добре се справяла с домакинската работа. Една вечер сънувала ангел, който и казал, че ако иска да прогледне трябва да отиде в гората край с. Елехче (днешното с. Тракиец), да открие камък, от които извира вода, да прекара нощта край него и непрекъснато да си изплаква очите.
Споделила сутринта тя с мъжа си, но той не вярвал в чудеса и не пожелал да я заведе. Вечерта отново я споходил същият ангел и изрекъл същите думи. И така цяла седмица. Склонил най-после мъжът ѝ – мир да има. Качили се на волска каруца, отвел я в дъбовата гора край селото, намерил изворчето, оставил топли завивки и се прибрал. На следващия ден по изгрев слънце тръгнал да си я прибере у дома. Останал изумен, когато я видял да го чака на разклона, щестлива и усмихната. Научили хората за стореното чудо. Тръгнали от близо и далеч към извора, лек да търсят, болките си да лекуват. Кой как помощ получавал, оставял по нещо край извора за благодарност. Добри хора решили изворчето да запазят чисто и построили над него параклис, нарекли го на Света Анна – покровителка на жените, децата, лечителка и майка на Дева Мария."

Но е близо, днес ще се разходя пак, вече теоритично подготевен. Всъщност горе сред постройките има нещо, приличащо на хале с пейки и маси, други благини, но най-вече равно асфалтирано място отпред, идеално за кемпера. Позагледах го, но после си помислих, че вероятно го охраняват и ще се явят някакви да ме оглеждат подозрително. А и следвайки цитирания по-горе източник, разбираме: 

"Баба Кера разправя как и много бездетни двойки след посещението си на Аязмото, се сдобили с първа рожба."

така  че по неволя бих се оказал трън в очите на хората, дошли горе по работа. 

След параклиса ходих до стената на язовира, после до Текето, което, макар че предполагах, че е нещо като турския вариант на Аязмото, се оказа село и то не малко. Самото Отман баба текеси (Wikipedia) на входа на селото не ми се видя свободно достъпно. 

Тъкмо се прибрах и заваля. Трябваше да изляза от поляната преди да се е разкаляло. Наместих една гума на асфалта, така че по възможност ПЕжо да не е наклонен на една страна.




Няма коментари:

Публикуване на коментар