понеделник, 28 февруари 2022 г.

Ворвору

Травел терапията не винаги работи с пълна сила, но като цяло - работи. 


През нощта спря да вали и духа, даже като ставах се виждаха звезди. Вътре беше 10-11 градуса, което обяснява, че ентусиазма ми да изляза да тичам сутринта, както бях решил, не беше на ниво. След като пуснах печката се пооправи.


Теренът хич не беше равен, след реката рязко нагоре, после рязко надолу към брега на морето. Но ето че напук на очакваното и слънце се опитваше да се покаже.


Всичко беше свежо и зелено.


Някъде към средата започна да ме опъва коляното. Не съм лекар, но според мен беше IT BS-a (това е някаква болест по айти-тата). Трябва да наблегна на разпъването.

Към края сериозно се усили. Ако бях по-умен щях да спра, но се инатех да завърша. 

Ето го брода, който ме бе спрял предния ден.

Отдавна беше спряло да вали. Не мисля че друго освен по-сериозни джипки минаваха от тука. По-късно през деня един багер дойде и нещо рина там.

Ето го и ПЕжо, 


скрит в мистичната гора.


За след работа си бях набелязал да се преместя във Ворвору, отново едно място с много пет звезди в рейтинга.

Заредих на 1.59 евра, особено доволен, защото не бях виждал преди това под 1.62. След три завоя, за да ме попари изскочи 1.38.


Работата и с този паркфорнайт изглеждаше на провал, защото пътят към плажа беше отнесен от дъждовете. Пробвах някакви заобиколни подходи и почти успях. Не беше невъзможно да стигна и до самия финал, но имаше едно кофти препятствие. Абе ... Останах на широк, равен паркин в храстите, 



а след храстите - гледка към Атон.


И понеже изпитвах силна нужда да се усамотя, тръгнах по плажа. То пък излязоха едни много интересни скали, явно мек камък, обратотен от водата.


И след тях още.



Досрамя ме, не беше тук мястото. Всеки си има някакви скруполи.


А пък това е, където според целта трябваше да паркирам.


Е вярно с повече гледки, но то пък в тоя студ, а и като се стъмни ...

 

Разходих се и нагоре към вилната зона.

Според гугъла името, с което са отбелязани тези улички е Кариди.

Аз пък съм на  Паралия Кариди.

И да не забравя следата на ПЕжо. Само 50-на км днеска, но пък си ги подслаждах.




Няма коментари:

Публикуване на коментар