Стана хубаво каране. Възвишенията наоколо бяха остри и живописни. Коли почти нямаше.
Самотраки пък симулираше някаква ангелска откъснатост, както ги рисуват.
Близкото до камппойнта село беше Петрота. Самото село нямаше много къщи, но скалите над него бяха интересни.
Финалното изкачване както сметнах, трябва да беше нещо като Кашана, грубо 500 денивелация за около 7 км. Но започна с изненада - военен обект и бариера. Вдясно от бариерата тръгваше черен път. Повъртях се, оглеждайки някой няма ли да ме подгони и се шмугнах по черния път. Имаше камери, най-много щях да загазя. След 50 метра прегазих напряко, носейки колелото и се върнах на оригиналния асфалт.
Малко след това се чу бръмченето на хеликоптер. Въх! Викам си дай ще се правя, че тренирам и гааз! Ама така и не се появи.
Имаше известни колебания докъде да продължавам нагоре и дали не си подритвам късмета.
В един момент обърнах, но после съжалих и пак обратно нагоре.
Като цяло си беше изкачване за ценители, панорами, тез хубави серпентини....
На връщане си бях набелязал да 'фана шорткъта (по-касака) по един черен път, но нещеш ли точно на разклона изкочи грък с пикап. Събираше ловджийски кучета. Започна да ме разубеждава - за Комотини карай по асфалта, вика. Но аз не отивам в Комотини. Къде отиваш? Брех сега, минаваме на философски теми. Аз може и да не знам къде отивам, но знам откъде искам да мина! Видя че няма да се оправи и се обади на приятел с английски. Даде ми телефона. Ти защо искаш да минеш по маунтин роуд? Ми защото съм с маунтин байк, префасонирах аз гравела, но той така или иначе нямаше как да види. Аха, кандиса. 6 километра е до следващото село, там гледай табелите.
Пътят беше много приятен за спускане, дори и с гравела. Изобщо целият район е благодат за колоездене.
Но след селото не гледах табелите и позагазих. Пътищата на картите не бяха в действителност пътища, а калища. Връщах се на няколко пъти, докато напипам правилния.
Французите ги нямаше, както и немските байкпак колоездачи, който спаха в отсрещния двор.
Тръгнахме с ПЕжо. Имаше и перипетии, паднал мост.
Но какво са за ПЕжо 6-7 км по черно!!1
Но отново перипетии (перипетия е от гръцки, значи приключение 😀) с мястото за нощувка от паркфорнайт. Точката беше до параклис на брега, до който се стигаше по стръмен на места и пясъчлив черен път. Не ми се видя ОК, още повече предвид дъждовете от прогнозите и давах на заден. Бах минал преди това покрай мястото на снимката и което в крайна сметка избрах.
Няма коментари:
Публикуване на коментар