Идеята за ходенето тръгна от Ферди Мръвката, само че в началото беше по-различна. Трябваше да направим кръг през Дерменка първия ден. Тогава се включи Шогуна и твърдо отряза, че ще дойде с нас само ако минем през Кралимаркова дупка. В крайна сметка се навихме на неговото - прогнозата за времето не беше добра и решихме, че няма да е удачно да се завираме точно по онази, "затворена" пътека.
След Черни осъм и на километът-два преди края на асфалта се натъкнахме на свлачище, което беше затрупало пътя. За ниска кола заобиколката не беше приятна.
Докато изчаквахме да се съберем на Смесите, мина хижарят на Яворова лъка с трабантче. Каза, че пътят нагоре бил непроходим. Имало свлачища, локви и много кал.
Оставихме колите на бариерата в посока Нешковци и тръгнахме по пътя. До Нешковци е към 5 километра по разбит път. На много места се стичаше вода по него и трябваше да джапаме.
След това продължихме още към километър и половина по черния път. На OFRM картата имаше показана пътека към Кралимаркова дупка, само че разминаването между картата и действителността беше сериозно още по пътя. Шогуна забеляза някаква пролука в шубрака вляво и хукна напред, така че останалите, искаме, неискаме, поехме след него.
На моменти сякаш изглеждаше, че следваме пътека, но общо взето, такава нямаше.
Въпреки всичко нарисуваното на картата ни служеше за ориентир. Следвахме близката река известно време, след това сврънахме стръмно по склона.
Докато излезем над гората.
След което продължихме по тревистото ребро.
И след няколко стръмни и не толкова стръмни изкачвания достигнахме Кралимаркова дупка.
Наистина ефектен скален мост.
Шогуна е доволен.
Гледки в обратна посока.
Последва ново кратко изкачване, след което се озовахме на билото.
Тези коне решиха, че има нещо интересно в нас и се понесоха насреща.
Кралимаркова дупка, снимана от разстояние.
Според прогнозата трябваше да вали следобеда, но на този етап ни се разминаваше. Продължихме по билото.
Мъглата ограничаваше видимостта, но пък правеше гледките интерсни.
Нейде пред нас трябваше да е Амбарица, но така и не я видяхме. Стигнахме до подсичащата пътека х.Амбарица - х.Добрила и завихме по нея.
След известно спускане и криволичене се добрахме до хижа Добрила, тъкмо преди да завали.
А в хижата купон и кой каквото си иска.
По план на следвашия ден трябваше да се качим поне на Купена. Поглеждайки на сутринта през прозорците на хижата обаче, видяхме гората, която се люшкаше с вятъра. Представихме си какво ще е нагоре по откритите склонове. Това охлади намеренията ни. Решихме да се върнем отново по подсичащата пътека към х.Амбарица. Единствено Вальо не можа да се прежали и реши да продължи сам към върха.
Не бях минавал дотогава по тази пътека. Хареса ми.
Мъглата подсилваше визуалните ефекти.
Наближавайки хижа Амбарица, видяхме Вальо седнал унило на пейките отпред. Нямало бира, хижата била заключена.
Новината за бирата беше тежък удар. Разположихме се и ние, хапвайки и пийвайки на кой каквото му е останало. Скоро след това на отсрещния склон се появи хижарката и се спусна на бегом. Обясни, че тъй като никой не се появил до обед, тя предположила, че няма и да има хора и мръднала до гората за гъби. Раздаде бири и всичко си дойде на мястото. :-)
Скоро след това Ферди Мръвката хукна надолу по най-късия път, че го чакаха и други задължения същия ден (рожден ден на дядо му). Шогуна и Росен също обявиха, че бързат и се понесоха след него.
- Интересно къде са се разбързали? - зачуди се Свилен, шофьорът в тяхната кола.
Получихме детайлни разяснения от хижарката за пряката пътека към Яворова лъка и решихме да я проучим. Има я в приложения трак.
Линк към всички стимки.
Линк към GPS трака.
