Трите чуки и Копрен зимно

Първоначалният план, който гласяхме със Славейко беше Миджур с преспиване на х.Горски рай. В последния момент обаче, се оказа че хижата не работи заради снега и се наложи аварийно да избираме друг маршрут. Жоро предложи Копрен. Тони добави Трите чуки, след което допълни "Имайте предвид, че Трите чуки ще са тегави зимата".
Съботният ден мина в път, хапване, пийване и търсене на една пещера над Бели Мел, която така и не намерихме. Снимките още не съм ги разтикал обаче.
В неделя сутринта тръгнахме рано, малко след 7. Времето беше страхотно, дори го нямаше давания според прогнозите вятър. Снегът беше идеален за ходене със снегоходките.
В началото вървяхме на северозапад по (или по-скоро над, защото пътя беше под снега и на места изобщо не личеше) пътя за Чипровци.
След това се отклонихме на запад и се прицелихме към едно далечно, но безопасно за качване на билото ребро.
Току излязохме горе и се разминахме със Стражара, който беше тръгнал от хижа Копрен за Вража глава.
Продължихме към най-ефектната част от маршрута - ръбчетата на чуките.
Ето я и най-острата:
Всъщност по-трудно за минаване от това през чуките беше слизането по заледено-фирнования склон на Копрен, който особено в началото е доста стръмен.


Карта на маршрута:

Останалите снимки

GPS track