По пътя

четвъртък, 5 декември 2013 г.

Доломити ди Брента, Монта роза / Dolomiti di Brenta, Monte Rosa, 08.2011

Ето в общи линии как се развиха нещата:
Стигнахме до Madonna di Campiglio за 2 дена, като дори имаше идея на втория да се хвърлим директно на фератите, но (за късмет) на излизане от магистралата при Верона се пъхнах в грешно разклонение, което ни вкара в друга магистрала и ни принуди да караме на юг. След това решихме да изоставим магистралите и да продължим по по-малките пътища. Минахме покрай Lago di Garda (огромно езеро - караш по брега в продължение на 70 км по тесен като пешеходна алеа път из редуващи се курортни селца).

Ядохме сладолед и пихме бира в Arco. Настанихме се привечер в къмпинг малко преди Madonna di Campiglio.
Даваха го обаче времето да се разваля и през ноща, но особено до обед на следващия ден валя обилно и непрекъснато.
Наложи се да чакаме. Следобеда уплътнихме времето в разходки. Небето и околните върхове постепенно се показаха.
На следващия ден стигнахме до Parcheggio Vallesinella, където оставихме колите. От там се качихме до rifugio Tuckett, след която започваше нашата ферата.
Снимки: Bocchette Alte (Via Ferrata)
Преспахме на rifugio Alimonta и на следващия ден направихме втората ферата от плана.
Снимки: Bocchette Centrale (Via Verrata)
Същия ден продължихме към Alagna Valsesia в подножието на Монте Роза, където пристигнахме постред нощ.

***

В Аланя пристигнахме след 11 вечерта и имахме сериозни опасения, че къмпинга вече е затворен, но жената ни пусна да преспим на футболното игрище.
Следващият ден започна мързеливо. Затътрихме се до лифта към обед, за да се окаже, че той е в обедна почивка до 14.15.
Сменихме 3 лифта до Punta Indren (35 евра). Бяхме си втълпили също, че от лифта до х.Гнифети е 3 часа път. Също ни беше страх, че на хижата няма да има места и ще се наложи да слизаме по тъмно до долната х.Монтова.
Та заджапахме по топящия се ледник:

За да излезем на ледника под хижата трябваше да изкатерим скалист участък:

Оказа се обаче, че споменаваните 3 часа са от предната лифтена станция и че нашия път е малко повече от час. На горния ледник се гоних с някакъв италиански водач, който най-безцаремонно ми хвана и премести ръката с щеката, докато чаках тези пред мен да се оправят - та доста скоростно се озовах горе на хижата.

Места имаше.
Идеята беше след като се настаним да направим вечерно качване по отсамната страна на Пирамид Винсент. Никси не успя да дочака всички да се оправят и тръгна напред. Групата по начало се движеше доста разпокъсано.

Нямаше много до стъмване и скоро почти всички решиха да се връщат. Аз бях набрал инерция от предходното тичане, а ми се щеше и височина да отчета преди първото преспиване, та си набелязах една скала в подножието на друга по-голяма, която по сметки на око трябва да беше на към 3800. Междувременно започнаха да се събират черни облаци. Докато се въртях горе на скалата преди да се реша да тръгна обратно, заваля суграшица. Чух Никси да се провиква и го видях на голямата скала над мен, стори ми се, че каза, че също тръгвал да се връща, но не бях сигурен. Загърмя и гръмотевиците се засилвана непрекъснато докато се опитвах да бързам надолу по камънака.

Стигайки до ледника подпалих котките и газ към хижата. Накъде по средата се обърнах, за да видя Никси, който се спукаше по един много стръмен снежен склон. Пъдхлъзна се и се изпързаля няколко метра. Стана и продължи да се спука към едни отвесни на вид скали. Надявах се, че ги вижда. Стигна до тях и смени посоката, за да ги заобиколи. Бях го видял, че тръгва по риза без яке, но не предполагах, че дори пикела си е оставил в хижата.
Хижата отвън изглеждаше пуста.

***

За следващия ден програмата включваше по-близките Piramide Vincent (4215) , Balmenhorn (4167), Corno Nero (4322) и евентуално Ludwigshohe (4342) - в зависимост от състоянието на групата, все пак разходка над 4000 в много отношения не е шега работа.
Тръгнахме сравнително късно, към 9. Облаците се движеха видимо бързо по небето. На стръмното преди Пирамид Винсент брулеше леден вятър.

След това се прехвърлихме на Балменхорн.

Часът беше към 1. Небето причерня и заваля суграшица. След известни колебания решихме да се прибираме към хижата. Никси вече беше изчезнал и не се видя повече това пътуване. Чу се, че споменал пред някой, че смятал да спи на заслона.

Снимките от този ден

***

За следващия ден бе основната цел на отклонението към Монте Роза - качването до хижа Маргарита (Capanna Margherita - 4554). Този път тръгнахме подобаващо рано (ние в 6, а част от групата вече се беше изнесла в 5).

Подминавайки Балменхорн забелязахме една фигурка с разкопчано яке и висящ в едната ръка пикел да прегазва ледника с небрежна крачка в посока Лискам. Предположихме, че може и Никси да е.

В един момент прехвърлихме границата и влязохме в Швейцария. Имаше чудна видимост в посока Матерхорн.

Първо се покатерихме на Zumstein(4563) - най-висикия лесен, до който се стигаше по едно хващащо страх ръбче.

И панорами накъдето и да се обърнеш.

След това се качихме и до Пунта Гнифети и хижата.

Оттам групата се раздели, едни държаха на още едно аклиматизационно преспиване на Гнифети и смятаха на връщане да минат през Ludwigshohe и Corno Nero, другите предпочитаха да си спестят 25-те евра (и 6 евро за бира) и да се спуснат директно към къмпинга в Аланя.

Снимките от целия ден

сряда, 4 декември 2013 г.

Бодрост - Горна Кадийца - Голям Мечи Връх - хижа Македония

Оставихме колата в края на Бодрост, разклона за летовище Здравец.

Чувал съм, че зелената маркировка, която излиза към Добро поле и билото тръгвала от центъра на Бодрост. По нашия начин първоначално се върви по черни пътища, след което отново се излиза на маркировката.
Не пропуснахме възможността да шорткътнем дългите завои на пътя при първи удобен случай.

Снегът в началото не беше много, но по-нагоре стана достатъчно, за да сложим снегоходките - повече с идея да не ги носим на гръб.

Малко преди да излезем на билото, споменатата маркировка подсича няколко лавиноопасни през зимата улея.

Ние направихме същото.

Докато все пак не ни дойде ума в главата и решихме да продължим напряко, по едно изпъкноло, но стръмно ребро.

Уж разстоянието до билото не беше голямо, но много сили ни глътнаха лазенето в снега и опитите да се задържим върху склона.

Бяхме се омаломощили още преди на излезем горе.

Царев връх.

В дъното се показва и Пирин.

Между Голям Полич и Додов връх. В средата е Сейменски камък.

Рида Баучер в по-едър мащаб.

Голям Полич и Калин.

Отново рида Баучер - цялата му долна част. Отзад са Сейменски камък и Дамга.

Връх Пирин.

Както стана ясно, ударихме го на гледки и снимки преди да продължим по бездрайния път по билото към Голям Мечи връх.

Додов връх.

Този така и не реших кой ще е бил. Може би Кадийца във Влахина планина.

На билото на места се затъваше повече, на места по-малко. Снегът бе хванал кора отгоре, която се пропукваше и пропадаше,

колкото да ни мъчи допълнително.

Някъде там се обадихме на ЗЦМЦ от форума, който трябваше да се качи на същото било на следващия ден, само че откъм Рилски манастир. По-късно се разбра, че опитът му е бил неуспешен.

Осогово в далечината.

Вальо и Мира.

С наближаването на края на деня все още до никъде не бяхме стигнали.

Орловец, Злия зъб и Ловница.

Побързахме да се изкачим на Горна Кадийца (която е по-ниска от Долна Кадийца) за залеза.

Огрятата от слънцето ниска облачност беше толкова удивителна, че изглеждаше нереално.

Наситено синьо зад нас. Мермер, Аладжа слап, Карааланица, Павлев връх.

Кое е сняг, кое е облаци?

Баучер и надничащата Отовица вдясно.

От Върла до Мальовица.

От Малък Полич до Върла.

Сега като разглеждам трака, виждам, че което ни е оставало от Горна Кадийца до хижа Македония е 7 км и изкачването на Голям Мечи връх в сняг, още повече, че и до този момент вече се бяхме поошляпали.

Замислихме се на превала преди финалното изкачване, дали да не хванем подсичащата пътека, все пак са си около 450 метра вертикално, които трябва да слезеш в последствие, но в крайна сметка решихме да играем на сигурно.

За щастие при изкачването, на места снегът беше фирнован, така че поне там не се затъваше. Въпреки това на върха бяхме чак към 9 вечерта. Температурата бе сериозно под нулата.

В посока Пирин от Голям Мечи връх.

В хижата пристигнахме към 22 часа.
Хижа Македония на сутринта.

По план трябваше да продължим по отсрещното на това, по което дойдохме било, но разбираемо ентусиазмът се ограничи с няй-прекия път за връщане.

Линк към всички снимки.
Линк към GPS трака.

вторник, 3 декември 2013 г.

Glockner Runde (09.2010)

Идеята беше Glockner Runde, но така щото да се смести в 5 дена (не в стандартните 7, както го обявяват на различни места). В действителност аз донякъде подценявах маршрута, може би заради предимно пенсионерските групи по снимките, на които попадах Smile

докато събирах информация за него, но реално преходът се оказа наистина тежък, особено за човек с обемиста и не лека раница, със сериозни денивелации (например от южната страна на Гросглокнер, някъде по средата на маршрута се слиза до селцето Калс, което е на едва на 1300 метра, като на следващия ден те чака изкачване отново до 2800) и често с подсичане на стръмни сколонове, които при лошо време биха могли да се окажат опасни. За щастие времето се случи невероятно хубаво.

Зелените точки е това, което направих. От петте дена реших да пожертвам един, за да се приближа до Гросглокнер от Салмхюте.