х. Безбог - Каймакчал

И мечката:

Снимките
GPS track

Безбог - Горно Брезнишко - Кременски езера

Снимки
GPS track

Вардусия(Βαρδούσια)

След Тайгетос и след един неуспешен(заради дъждовното време) опит да се качим на билото на планината Еримантос, се върнахме отново към Вардусия. Пътувахме горе-долу по следния начин:


View Larger Map
 
Успяхме да стигнем до Коракас и да поогледаме района, макар че облачното време ни лишаваше от гледки към Гьона, пък вероятно и към другаде, закъдето и не подозирахме. Въпреки това видяхме повече от достатъчно, за да разберем, че има какво да се прави в тази планина



Останалата част от разказа в и под снимките.

Всички снимки
GPS track

Тайгетос (Taygetos/Ταΰγετος)

Същия ден, след Гьона, се понесохме към селцето Athanasios Diakos, което следваше да бъде изходната точка за Вардусия. Засукахме се по едни криви пътища, докато небето се мръщеше и канеше да пръска дъжд. Селцето на пръв поглед бе стръмно и тясно, и не особено гостоприемно за палаткаджии. Все пак намерихме две що годе приемливи полянки между къщите, които оставихме за в краен случай и продължихме на бърз оглед по пътя след селото. Имахме късмет, след малко километри попаднахме на черен път, който се отделяше вляво. Започваше с табели Προφήτη Ηλία и καταφύγιο, като за първото не беше трудно да предположим, че е име на връх, но едва в следващите дни започнахме да се досещаме, че второто е думата, което гърците асоциират с "хижа". Опънахме лагера в началото на пътя. На следващия ден разбрахме, че е възможно да продължим още дълго по него, като предварително проучихме, че той се събира с маркировката, тръгваща от селото(което беше на 1000 метра), но след като спестява сериозна денивелация.

На сутринта се повтори историята от предния ден - ясен изгрев със синьо небе, което много скоро започна да притъмнява. С колата стигнахме до края на гората, че в последствие и по-нагоре докъм 1600.



Тук да не влизам в подробности, но след няколко засукани маневри под чернеещите се облаци, решихме да сменим курса и да потеглим веднага към Пелопонес. Наближаваше обед, когато тръгнахме. Ето пак нагледно пътя, който следваше:

View Larger Map

За да не се връщаме се спуснахме директно на юг. Пътищата в този район не са хубави, с доста дупки на места. Стъпихме на Пелопонес през моста Рио-Антирио (13,20 евра) 

След това хванахме "магистралата" за Атина, само че на тази магистрала магистралното й беше само таксата - оказа се просто път с по-широка аварийна лента, но остави това, повече от 50% от него в ремонт и досадни като мухи ограничения 50, и отново остави, но абсолютно никой не спазваше тези ограничения и колите нехайно летяха с поне двойна на написаната скорост. Преди Атина се прехвърлихме на друга магистрала, този път истинска, за Триполи. Отделихме се и от нея и в късния следобед бяхме в подножието на Тайгетос. 

Купихме карта от Спарта и поехме по поредния силно серпентинест път към вътрешността на планината. Трябваше да намерим начин да излезем на хижата, от която имахме трак за върха с изненадващото име Свети Илия. Облаците се движеха много бързо на небето, духаше брутално.
Първоначално пътят беше асфалтов. При едно разширение с чешми и маси се разклони друг, вече черен. Точно преди да поемем по него, оттам излезе един поляк, който ни каза, че било проходимо донякъде, по-натам имало паднали големи камъни. От същото това разширение започваше и маркировката за хижата и върха. По-образцови табели и маркировка не бях виждал.



Напреднахме още малко с колата по черния път, докато намерим приемливо и сравнително равно място за палатките сред боровата гора.
Останалата част от разказа, в снимки:

Всички снимки
GPS track

Гьона (Giona)

Поредното гръцко пътешествие беше ориентирано към централна Гърция, също с идея да се слезе на юг към Пелопонес. Трябваше да започне с планината Гьона и най-високия й връх Пирамида (на снимката последния вдясно).

Пътят до там е над 600 км, като, както се оказа, атинската магистрала е силно изнервяща от един момент насетне, където представлява поредица от пункт за плащане, след това километър наистина магистрала и 10 километра крив път с ограничение 50, който завършва с пункт за плащане и пак отначало. Ето идея за пътя:

View Larger Map 
За късмет с ориентирането се справихме добре, над село Калоскопи, обявено за изходен пункт, хванахме много приличен черен път, по-който спестихме към 6 км от маршрута. Намерихме си и хубаво място за бивак с чешма.

На сутринта станахме с чуден червен изгрев над нас и ясно синьо небе, което обаче буквално за 10 минути си смени цвета към сив и половин час по-късно прикапа за малко.
Продължихме с колата не много, след това хванахме баира.
След първоначалното изкачване,  последвалото изнасяне в страни и отново по-стръмно изкачване, Пирамида ефектно се  показа.

 От долината под нея отвесната скала не изглеждаше да се извисява на 700 метра над нас, но въпреки това си беше точно така.

Пътеката ни изведе на една седловина източно от върха. Пред нас долу в ниското се виждаше хижа. В далечината - заливчетата на морето.

През целия път времето беше аха-аха да завали. Маранявата видимост не предвещаваще и хубави снимки. Но въпреки че припръска на няколко пъти, ни се размина.
От върха успяхме що годе да огледаме съседните планини, включително Вардусия, към която се бяхме прицелили за следващия ден.

Всички снимки
GPS track

Строгула (Strogoula) - Чумерка (Tzoumerka)

Снимките са от първата част на първомайскато ни пътешествие към Пинд (Гърция).

Снимки
GPS track

Асара - Моняк - Устра - Перперикон

Двудневното пътешествие беше основно автомобилно. За повечето от местата научих от сбирката на Планинари в четвъртък - водих си бележки и след това се движехме по списъка.
Първо стигнахме до Асара - място със скупчени интересни скали и малки скални ниши на най-голямата. Пътят се отделя от този за Кърджали при Комунига.
Ето я голямата скала с нишичките.
След това се преместихме към крепостта Моняк. Намира се на панорамно място, но като историческа забележителност е доста бледа.
Но затова пък приятно бяхме изненадани от посетената на следващия ден крепост Устра.
За съжаление намиращата се в подножието и хижа Устра изглеждаше изоставена.
Обиколката завърши с Перперикон.


Снимки


GPS track