Поредната събота и неделя с лошо време. Според Вальо миналата година първият изцяло хубав уикенд е бил през март. Има време, но както е тръгнало и тази година натам отива.
Замислихме логистиката, оставихме едната кола в Мирково и се натоварихме се 6 човека в другата до Църквище.
Оттам идеята беше да се качим по едно ребро към Свищи плаз и да слезем на Кашана за рождения ден на Станислав.
В началото пътеката хвана стръмно нагоре.
След една чупка вляво наклонът понамаля, но ни чакаха 1200 метра качване все пак.
Спряхме за похапване след първите 300-400 метра. Там реших да пробвам портретния обектив, така и така почти не бях снимал с него в последните месеци откакто го купих.
Следващата почивка беше след като се качихме над гората.
Билото се губеше в мъгла.
Но пък застрежените дървета и обвитите в мъгла склонове изглеждаха интересно.
Доколкото изобщо се виждаха, разбира се.
А ние продължавахме нагоре.
Поглед назад.
Вече е станало клише, че хубавите снимки стават в лошо време, но всъщност аз съм доволен от фотоулова от това ходене.
Някъде тук видяхме група от 4-5 човека да напредват по съседното ребро. Сякаш дори ни извикаха, но бяха твърде далече. Предположихме, както обикновено се оказваше, когато видехме хора в планината, че са познати, най-вероятно насочили се към същия рожден ден. Например Шогуна, повел група отбрани четници откъм Пирдоп, за да ни сложи в джоба си с по-сериозен преход от нашия :-).
Обадих се на Шогуна, за да го проверя, но той си пиеше вино в хижата. Така и не стана ясно кои са тези мистични фигурки. И да ги пита човек с кой акъл са тръгнали в това ужасно време, в тези бездънни гори?
Накъде около 1700 мъглата изцяло ни обгърна.
През повечето време на два метра нищо не се различаваше. В снега естествено беше абсурд да се следва каквато и да било пътека.
Без ГПС-а едва ли щяхме да намерим плочката на Свищи плаз. Разчистихме снега, за да се покаже надписа.
Снимка на върха.
Видимостта на слизане беше още по-лоша.
Без да се шегувам, на места опипвах с щеката, преди да понеча да стъпя със снегоходката. До такава степен не можех да преценя как продължава терена пред и покрай мен.
И да си кажа, понеже често по разни форуми се намира някой адванст планинар, който да обяснява на по-неуките си колеги, колко ненужна и презряна вещ е това ГПС-а, и как важното е усета и умението да боравиш с хартиена карта и компас и т.н. Ех, що ли някой ден нямам късмета да попадна накъде с такъв в подобно време, че да се поразходим напред назад под негово ръководство и да погледаме сеир, доколото изощо се вижда де ...
От тази страна по билото духаше, макар и поносимо. Добрахме се до Курдуна.
От Курдуна надолу се различаваха следите на групата, която се беше качвала от Кашана. Явно се бяха отказали от ходенето до Свищи плаз. Хванахме по тях. По-надолу дори се разясни за кратко.
Стигнахме неприлично рано до хижата. Дори челници не пускахме.
И след това хахо-хихи, както си му е реда.
На следващата сутрин валеше сняг. Продължихме по билото към Мургана. Бях прибрал фотото в раницата. Освен същата непрогледна мъгла, духаше неприятен студен вятър и набиваше сняг и суграшица.
Чак като се спуснахме към Мирково се поразкъса.
В ниското и без вятър бе дори приятно топло.
Линк към всички снимки.
Линк към GPS трака.
