Карлово - Кочмара - хижа Васил Левски

Хижа Васил Лески

 Поводът да отиден до хижа Васил Левски беше сбирката, под надслов "любители на Стара Планина" организирана в планина-епсилон. Сега при взимането на линка се загледах. Според мен повече от половината заявили ги нямаше. Но пък от наша страна се събрахме 9 човека (мисля никой освен мен не се беше писал в списъка) от София, разбира се както обикновено става, в последния момент.

Оставихме колите нейде край алеата за водопада в Карлово и Никси и Тони поведоха по "пенсионерската пътека" към хижа Равнец, която обаче си качва 700 метра денивелация.

В хижата, както се бяхме разбрали, ни изчакваше Пламен.

Хижарят ни описа лятния вариант на пътеката нагоре и тъй като сняг на тази восичина почти нямаше, решихме да го пробваме.

Някои се  отделиха по коловата маркировка. Събрахме се на Булката.

Вятърът не беше толкова силен, както прогнозираха, но затова пък бе режещо студен. Прехвърчаше и сняг.

Направихме една кръгова обиколка в района на Кочмара (Кочмара трекинг). Нищо не се виждаше в мъглата. Който имаше маска си скри лицето.

А идеята уж беше да чакаме залеза на Кочмара. Отпадна и тръгнаме да слизаме към хижата. Въпреки всичко слънцето се показа между облаците за малко преди да залезе.

Слизането по тъмно по стръмните, фирновани склонове през гората не беше съвсем безобидно. Трябваше да се внимава.
В хижата - хахо-хихи. Повечето хора се бяха качили по реката, но имаше и дошли от хижа Амбарица. Фена ме черпи бира за една доставка до хижата, която всъщност Ели беше пренесла, но затова пък Никси изпи бирата. Мечо пух ми завеща половин бутилка ракия - не можах да я изпия цялата, че се бях подкарал още на слизане, но си я нося и тази седмица пак  ще я мъча в Рила. Пробвахме някакви нощни снимки с Мартин, колкото да се занимаваме.
На сутринта будилникът звъня в 5,30 за изгрева, ама аз си бях легнал в 1 заради едни дълги експозиции и направо го спрях. Той се пробва втори път - пак го спрях.

Към отвесните скаляци на Костенурката

 По идея трябваше да се върнем  по зимната пътека към Жълтец и след това към Равнец. Имаше идеи и за Ботев. Повечето не си носеха котки обаче, а снегът се оказа твърдо фирнован след жегите предните дни и рязкото застудяване. Пламен тръгна нагоре с Мартин и Катя, но последните неочаквано бързо се върнаха. По-късно Никси също се качи по описания път само със снегоходки. Останалите решихме да отидем до водопада и да тръгнем по вчерашния път.

Само че Вальо и Миро отсвириха водопада и хукнаха напред. От водопадната група ние с Тони извадихме стативи, докато останалите продължиха. В същото време Деси се навела пред хижата, за да си сложи котките и като вдигнала поглед цялата група била изчезнала; та и се наложило да слиза самичка по реката. Абе изобщо пръснахме се страшно и безотговорно.

От водопада Тони предложи да не се връщаме по пътеката чак до хижата, а да пробваме да минем напряко директно по реброто.

Получе се  интересно, макар че на места в началото беше доста стръмно.

В един момент излязохме на следите по пътеката и продължихме по тях.

Времето съвсем не беше толкова добро, както трябваше да бъде по прогноза.

Част от зимната пътека от х. Вазил Левски към Жълтец. Планем, Никси и още няколко човека минаха по нея.

Очаквах, че останалите ще ни изчакат някъде след гората, ама къде ти - ни вест, ни кост.

Всъщност им виждахме следите - от 5 човека, колкото трябваше и да бъдат. Следователно всичко беше наред. Само че идея си нямахме, че 5-тия съвсем не е Деси ами Живота, който междувременно се  беше озовал в групата.

Пробвах се да звъня по телефона, за да се координираме, само че по-в ниското обхват нямаше.

Често се разкъсваше, но и мъгли се стелеха наоколо.

Различихме останалите в далечината малко преди да стъпят на Кочмара.

Тогава се чух с Миро по телефона, но в същото време Тони беше дръпнал малко напред и докато говорех напредваше още. Христо щял да ги води по някакви пътеки, каза Миро.
- Кой е Христо?
- Живота.
- Да, ама Тони има други планове, изчакайте ни горе да се разберем.
- Ама им е студено и искат да тръгват ...
И малко след това обхватът пак се загуби, фигурките на върха също изчезнаха. Между другото аз през цялото време вярвах, че са се скрили някъде на завет, ама къде ти...
Като стъпихме на Кочмара изгледахме Никси, който идваше откъм Жълтец, но ни заобиколи отдалече. От останалите ни помен.
Тони искаше да продължим към Равнец и да слезем в село Левски по някакво ребро. Мен идеята също ме блазнеше, но започнах да правя разни сметки по часове и километри, а и това придвижване от Левски до Карлово и колата никак не ми допадаше. В същото време падна гъста и непрогледна мъгла.

Решихме се на компромисен вариант - да слезем по една показана на ГПС-а пътека през Загорското кладенче.

И така, надолу, надолу ... Мъглага остана на високото.

Минахме покрай някакви колиби и овчарници.

Също един много хубав заслон.

 И най-накрая се спуснахме до Карлово.



Линк към всички снимки
GPS трак (Карлово - х.Равнец - Кочмара - х.Васил Лески)

Моняк (откирване на палатковия сезон)

Би трябвало да започна с това, че до там са си 300км от София, но с хубаво време и добро настроение, не е кой знае какво.Спряхме в Кърджали да купим пилешки пържоли(щот други нямаше) и скара. Намирането на скарата не се оказа просто, но шефа на месарницата не ни остави, докато я уреди. След като не намерихме след няколко опита в различни магази, които той ни посочваше, накрая сам тръгна и ни заведе в един, в който наистина имаше. Странни за нас нрави. Сега си возя и скара в колата :-)
Основната идея беше да преспим на палатки горе в крепоста Моняк. Много панорамно място за снимки, ако случиш на време.
Първо се впуснахме в една кратка разходка по отсрешните баири. Тя разходката не беше толкова кратка в плановете на Тони, но го пришпорихме, за да може да стигнем навреме за залеза.

От асфалта до самата крепост се върви около 3 км по черен път. С по-проходима кола можеш да си спестиш 2/3 от тях. Всъщност проблемният участък е няма и 10 метра, образували са се едни бабуни на стръмното, но за съжаление още в началото на пътя. Работата е там, че от една страна почти нямаш шанс да не задереш с дъното на колата, а от друга пърстта е ронлива и се боксува на стръмното. Аз се пробвах да мина, ама не се получи.
Добрахме се навреме до набелязаното място, но плътни облаци скриваха небето на запад. А и в топлото време маранята се размазваше в низините.

Та от залеза нищо не излезе, но остана да се надяваме, че по-късно небето ще се изясни и ще снимаме звездите. Проверихме и луната, ама тя изгряваше малко преди 5 сутринта.

Докато ние с Тони се въртяхме около стативите, Краси и Ели подготвиха бивака и накладоха огъня за скарата.
И както си пеквахме пържолите и сръбвахме край огъня, небето започна да се изяснява и звездите да се множат.
И всичко беше чудесно, докато в един можент не реших да тествам една дълга експозиция, ей така, за проба. И какво се оказа: дистанционно ми го няма! Бях го забравил в джоба на другото яке, вкъщи. Ама хич не умрях от яд, да си кажа.

Не ми остана друго, освен да навъртя исото нагоре и да мъча нещо на 30 секудни.

Останахме до късно около огъня, легнахме си малко преди полунощ.
Бяхме решили с Тони да станем в 5 часа, за да дебнем изгрева, с която цел и двамата си навихме алармите. Само че, както се оказа в последствие, мойта си беше запазила настройките да звъни само от понеделник до петък, въпреки че ясно си спомням как ги променях. На Тони звъннала, но той не и обърнал внимание.
И призори виждах в просъницата как стените на палатката изсветляват все повече, но спокойно си чаках звънецът да ме събуди. За късмет в 6 без малко си погледах часовника и проумях каква е работата.

И се качихме горе. Лоша мъгла скриваше язовирите.

А от изгрева съвсем малко се видя.

Заедно с това, заради влагата, обективите много бързо се запотяваха и в крайна сметка повече бършехме, отколкото снимахме.

Мъглата беше превзела палатковия лагер.

След като събрахме палатките, по пътеката се появи един човек, следван от няколко кучета. Заприказвахме се. Оказа се от селото по-долу, Широка поляна. Черпи ни бира и ни покани на кафе при него, имал заведение.

След като пихме по бира-две в приятния и първи за тази година обеден припек, тръгнаме да се разхоким към дългия мост към село Лисиците.

Ей го и моста:

И някои картинки край селото:

---

Линк към  всички снимки
GPS трак (Моняк, Лисиците и една друга бърза врътка)

---

Попина лъка - Тевно езеро - Беговишки рид (зимно)

Стана тя каквато стана и в петък вечерта, някъде след 10, край "Воденичката" в Долна Градешница се събрахме 3 пълни коли.
Въпреки опасенията ни(бедстването в коловозите предната година), пътят до Попина лъка беше идеално почистен и сух. Преспахме при Горан.

Попина лъка, раниците са готови.

Спряхме се на х.Беговица за по бира и там разбрахме, че последните седмици никой не се е качвал нагоре. Това не ни зарадва много, ние се надявахме на утъпкано по магистралната пътека, сега шяхме да се поизмъчим.

За да влезеш в хижа Беговица се спускаш от преспата пред нея

Докато си пиехме бирата пристигна с шейната Иван от Тевно. И стана нещо странно, изгледа ме доста особено и за добър ден каза:
- Какво казва ехото? Ще бъде ли Иван на Тевно? А? Ше го е... и ехото...
Аз доста се същисах, а и не само аз, и случката известно време не ми даваше мира, дакато час по-късно най-после ми просветна: той визираше една тема от "планина епсилон".
Тръгнахме нагоре. В началото нямаше партина, но споро излязохмем на следи от шейна, в които се вървеше лесно. Скоро покарай нас нагоре профуча и Иван.

Тони и Никси оглеждат за минаване Даков мост, но той е неизползваем в момента.

Никси пред Беговишка капа

Пръскахме се и се събирахме по цялата долина до Беговишки превал.

Времето беше приятно топло, но процеждащата се през облаците светлина се отразяваше в снега по начин, който ти пречеше да различаваш детайлите в релефа в близост около теб.

Яловарника и малко от склона на Зъбът

Проточили сме се по зимната маркировка към Беговишки превал.

Явор и Петя на фона на Зъбът и Куклите

Малко преди превала трябваше да спуснем едно навяване, но до такава степен нищо не се различаваше и не можеше да се прецени наклона, че Тони като по-смел тръгна напред и внезапно пропадна около метър в нищото.

След това оставаше само една стръмнина и вече бяхме горе на Беговишки превал.

След който следва спускане.

Изчакваме всички да спуснат първото по-стръмно.

От Беговишки превал спускането по зимната маркировка е около 200 метра. Само че ние не минахме съвсем по зимната маркировка. Това подсичане на Каменишка кукла не е никак лавино безопасно, но пък то по кой ли зимен подход към Тевно е?

Каменишка кукла, снимана от Беговишки рид. При внимателно вглеждане се виждат следите ни в основата й.

Ето и увеличение на същата снимка. Снимката е от следващия ден. Сините точки следват следи от шейна, зелените са нашите дири, червените е д-р Никси в действие.

След проблемния участък край Каменишка кукла следва изкачване.

Този участък го бях минавал няколко пъти зимно преди, но въпреки това се загледах в ГПС-а. Изглежа безобидно, но при лоша видимост можеш спокойно да се зачукаш някъде в нищото.

Снегът тук беше девствен.

А и в зависимонт от количеството сняг релефът се променя до неузмаваемост.

Заслон Тевно езеро

Мрачно облачното време не предвещаваше никакъв залез, ама аз не се отказвах така лесно. Оставих част от багажа в заслона и тръгнах към билото над него. Стоян подпали снегоходките към Момини дрори, Тони към Валявишки чукар.

Валявишки чукар. В далечината се виждат Бъндеришки чукар, Вихрен, Кутело и пистите на  Тодорка.

Не само че не успях да направя никакви залезни снимки, но и нощните ме изненадаха много неприятно - новият обектив слагаше едно вбесяващо светло петно в небето.
Като се прибрах в заслона техниката беше бяла от скреж, малко след това от нея потече вода.
Но пък според прогнозата изгревът щеше да е добър. Станах към 6 без 15 заедно със Стоян, Юлия и Тони. Те тримата отпрашиха към Момини двори, аз обаче бързах да се върна на вчерашната си позиция. Витаеше някаква мъглявина във въздуха, но се надявах изгревния вятър да я изчисти.

Е изчисти го, няма що, едва се качих и мъглата се смени с непрогледна. Час и половина трамбовах снега около статива. Краката ми замръзнаха и след това до обяд имах чувството, че не могат да се сгреят.

А в същото време стотина метра по-високо другите са се радвали на хубав изгрев от Момини двори.
Мъглата като напук се разкъса точно в момента, в който слязох пред заслона.

Петя, Явор и Денка пред заслон Тевно езеро

Част от групата имаха по-сериозни идеи за пребиваването си горе, екипираха се и отидоха да правят траверс между Момини двори и Кралев двор.
Останалите тръгнахме надолу.

Част от групата на фона на Каменишка кукла

На връщане решихме да изпробваме Беговишки рид.

Беговишки рид

Отново се хванахме със споменатото по-горе подсичане.

Тони, зад него Мозговишки рид и Мозговишка порта

На Беговишки превал обаче, се разделихме. Козирките по Беговишки рид изглеждаха доста ефектно.

Стоян хуква по Беговишки рид

 Вальо, Пенчо, Пета и Мира решиха да се връщат по царския път. Д-р Никси беше се забавил в заслона, за да си събере багажа и все още никакъв го нямаше.

Беговишки рид и козирките от последната изпъкващо висока кота.

Клекът в края на рида беше затрупан. Аз имах опасения за проходимостта на гората  на слизане, но се оказаха неоснователни. Бяхме на хижа Беговица преди другите.

---

Линк към всички снимки.
Линк към GPS трака.

---

---