Италия 2012 - Пунта Пеня (3343 м)

Пунта Пеня(3343м) е най-високия връх на Мармолада и на Доломитите. Стандартното качване е от север, от прохода Федая(малко над 2000 м). След това може да е вземе лифт (9 евра отиване и връщане), който стига до 2600.

Върви се по ледник, в последния участък по ферата. По времето, когато ние се появихме там (края на август), топенето на леда беше напреднало сериозно и изпълнението никак не беше безобидно.
Ключовите участъци бяха два.

Лъсналият, гол лед в началото на ледника(предполагам в по-ранни месеци е значително по-лесно) на онзи склон над главите на Богдан и Вальо, който пътеката подсича по ширина. За разумни хора като нас подобно изпълнение си беше психария. Следващата седмица, когато движещата се паралелно с нас група на Пепино, Веско и Тони бяха дошли тук, една свръзка се изтъркаляла пред тях по леда; за щастие без фатални последствия, но хубаво се очукали.
Прескачането на цепките, и то беше тонизиращо, но някак избледня на фона на главните препятствия.

Втората сериозна трудност бе в участъка, където от ледника се минава към стената с фератата. Ледът се беше отдръпнал, имаше може би повече от метър цепка до стената, а самата стена (към 15 метра, може и повече преди началото на металното въже на фератата) започваше с към  3-4 метров отвесен участък, който ставаше леко по-полегат по-горе, но пак не беше съвсем за без осигуровка . Бяха вързали една сиджимка с дебелината на връзка за обувка, за да може да се държи народа; доста афиф изглеждаше ... (Абе добре, че Невена пусна истинско въже, че ...)

Ето ни и вече в началото на фератата. Долу се забелязва задръстването над гадния участък. На връщане доста чакахме там, че накрая изпуснахме и лифта, за който имахме билети.

Линк към всички снимки.
Линк към GPS трака

Италия 2012 (ден първи и втори)

Първия ден традиционно стигнахме до къмпинга в Aquileia. Най-много ни забавиха на българо-сръбската граница. Датата бе 2012-08-18.

За втория ден освен пътуването бяхме включили посещение на един от музеите на Меснер - този в доломитите. Интересно и панорамно място (600 метра денивелация от паркинга до върха, на който се намираше музея). В обедната светлина снимките обаче никак не са станали.



След това продължихме към Каназей, откъдето започваше доломитската част на програмата. В първия набелязан къмпинг обаче, места нямаше. Така и не стана ясно дали има някакво мероприятие, но района бе претъпкан от туристи. В следващите дни попадахме на задръствания по пътищата между селцата.
Отседнахме в този къмпинг. Беше уреден добре, но в последствие се оказа, че и цената е добра (първоначално ни искаха 18 евра на човек, след това свалиха на 15).

---

Снимките от двата дена.
Трак лог на пътя на колата
Трак на качването от паркинга до музея.

х. Безбог - Каймакчал

И мечката:

Снимките
GPS track

Безбог - Горно Брезнишко - Кременски езера

Снимки
GPS track

Вардусия(Βαρδούσια)

След Тайгетос и след един неуспешен(заради дъждовното време) опит да се качим на билото на планината Еримантос, се върнахме отново към Вардусия. Пътувахме горе-долу по следния начин:


View Larger Map
 
Успяхме да стигнем до Коракас и да поогледаме района, макар че облачното време ни лишаваше от гледки към Гьона, пък вероятно и към другаде, закъдето и не подозирахме. Въпреки това видяхме повече от достатъчно, за да разберем, че има какво да се прави в тази планина



Останалата част от разказа в и под снимките.

Всички снимки
GPS track

Тайгетос (Taygetos/Ταΰγετος)

Същия ден, след Гьона, се понесохме към селцето Athanasios Diakos, което следваше да бъде изходната точка за Вардусия. Засукахме се по едни криви пътища, докато небето се мръщеше и канеше да пръска дъжд. Селцето на пръв поглед бе стръмно и тясно, и не особено гостоприемно за палаткаджии. Все пак намерихме две що годе приемливи полянки между къщите, които оставихме за в краен случай и продължихме на бърз оглед по пътя след селото. Имахме късмет, след малко километри попаднахме на черен път, който се отделяше вляво. Започваше с табели Προφήτη Ηλία и καταφύγιο, като за първото не беше трудно да предположим, че е име на връх, но едва в следващите дни започнахме да се досещаме, че второто е думата, което гърците асоциират с "хижа". Опънахме лагера в началото на пътя. На следващия ден разбрахме, че е възможно да продължим още дълго по него, като предварително проучихме, че той се събира с маркировката, тръгваща от селото(което беше на 1000 метра), но след като спестява сериозна денивелация.

На сутринта се повтори историята от предния ден - ясен изгрев със синьо небе, което много скоро започна да притъмнява. С колата стигнахме до края на гората, че в последствие и по-нагоре докъм 1600.



Тук да не влизам в подробности, но след няколко засукани маневри под чернеещите се облаци, решихме да сменим курса и да потеглим веднага към Пелопонес. Наближаваше обед, когато тръгнахме. Ето пак нагледно пътя, който следваше:

View Larger Map

За да не се връщаме се спуснахме директно на юг. Пътищата в този район не са хубави, с доста дупки на места. Стъпихме на Пелопонес през моста Рио-Антирио (13,20 евра) 

След това хванахме "магистралата" за Атина, само че на тази магистрала магистралното й беше само таксата - оказа се просто път с по-широка аварийна лента, но остави това, повече от 50% от него в ремонт и досадни като мухи ограничения 50, и отново остави, но абсолютно никой не спазваше тези ограничения и колите нехайно летяха с поне двойна на написаната скорост. Преди Атина се прехвърлихме на друга магистрала, този път истинска, за Триполи. Отделихме се и от нея и в късния следобед бяхме в подножието на Тайгетос. 

Купихме карта от Спарта и поехме по поредния силно серпентинест път към вътрешността на планината. Трябваше да намерим начин да излезем на хижата, от която имахме трак за върха с изненадващото име Свети Илия. Облаците се движеха много бързо на небето, духаше брутално.
Първоначално пътят беше асфалтов. При едно разширение с чешми и маси се разклони друг, вече черен. Точно преди да поемем по него, оттам излезе един поляк, който ни каза, че било проходимо донякъде, по-натам имало паднали големи камъни. От същото това разширение започваше и маркировката за хижата и върха. По-образцови табели и маркировка не бях виждал.



Напреднахме още малко с колата по черния път, докато намерим приемливо и сравнително равно място за палатките сред боровата гора.
Останалата част от разказа, в снимки:

Всички снимки
GPS track

Гьона (Giona)

Поредното гръцко пътешествие беше ориентирано към централна Гърция, също с идея да се слезе на юг към Пелопонес. Трябваше да започне с планината Гьона и най-високия й връх Пирамида (на снимката последния вдясно).

Пътят до там е над 600 км, като, както се оказа, атинската магистрала е силно изнервяща от един момент насетне, където представлява поредица от пункт за плащане, след това километър наистина магистрала и 10 километра крив път с ограничение 50, който завършва с пункт за плащане и пак отначало. Ето идея за пътя:

View Larger Map 
За късмет с ориентирането се справихме добре, над село Калоскопи, обявено за изходен пункт, хванахме много приличен черен път, по-който спестихме към 6 км от маршрута. Намерихме си и хубаво място за бивак с чешма.

На сутринта станахме с чуден червен изгрев над нас и ясно синьо небе, което обаче буквално за 10 минути си смени цвета към сив и половин час по-късно прикапа за малко.
Продължихме с колата не много, след това хванахме баира.
След първоначалното изкачване,  последвалото изнасяне в страни и отново по-стръмно изкачване, Пирамида ефектно се  показа.

 От долината под нея отвесната скала не изглеждаше да се извисява на 700 метра над нас, но въпреки това си беше точно така.

Пътеката ни изведе на една седловина източно от върха. Пред нас долу в ниското се виждаше хижа. В далечината - заливчетата на морето.

През целия път времето беше аха-аха да завали. Маранявата видимост не предвещаваще и хубави снимки. Но въпреки че припръска на няколко пъти, ни се размина.
От върха успяхме що годе да огледаме съседните планини, включително Вардусия, към която се бяхме прицелили за следващия ден.

Всички снимки
GPS track