петък, 4 март 2022 г.

3 март

Мястото наистина беше много хубаво.

Но постоянното блъскане на вятъра някак додяваше.

Предната вечер някой гореше маслинови клони на склона отсреща. 


Този ден беше предназначен за колоездене. Нямах извинения да не покарам, беше сравнително топло, слънчево, вярно че вятъра променяше усещането за температура с 10 градуса надолу, но все пак беше зима.


Някаква такава врътка изпълних. Близо 92 км излезе.


От мястото, където нощувах до главния път бяха къси, но люти изкачвания и спускания, от тия дето с кола се карат на първа-втора. 


После имах едно изкачване докъм 260 надморска мисля и след нето спускане към Лоутра на западния бряг.

От там до Коландра пътят по брега е почти идеално равен, но насрещния вятър ме дърпаше назад много грубо. Бих предпочел да се изкачвам.

Кривнах за малко от главния път през Скионе.

Отидох до носа Посиди и Касандрийския фар. От плажа след фара през морето и далечината белееха върховете на Олимп и Оса.

Живот и здраве, може би съвсем скоро щях да се озова в тяхното подножие.

Посиди по идея беше повратната точка, в смисъл от там вятърът щеше да ме удря по врата.

Прехвърлянето отново на източното крайбрежие и връщането след това беше основно по вятъра. Не че се напъвах по-малко, но скоростта беше съвсем различна.

Полях националния празник с останалия от рождения ден на ПЕжо Перленбахер. Вече се канех да тръгвам, когато се появиха двойка немци с кемпер. Паркфорнайт е сила. Разменихме няколко думи на английски. Те извадиха куче на каишка и тръгнаха да се разхождат. И все пак пътуването по двойки има предимства. "Да има с кого две думи да си кажеш" прозвуча клишето в ума ми. Ееех, да. Но тък точно това може би не ми е проблема, така или иначе след още няколко дена щях да започна да си говоря сам. От опит го знаех.


Това беше придвижването на ПЕжо за деня.

Отново паркфорнайт точка с висок рейтинг, но не беше на брега този път. Прехвърлих проход (към 450 надморска) с много изящни серпентини на спукането от север. Прииска ми се да се върна на следващия и ден да го кача с колелото. Точката за нощуване беше точно в подножието му.


Малко встрани от пътя и близо до китен параклис на адаша Свети Йоан. 
Дозаредих.


Голямата изненада бе, че водата от чешмата не беше студена. 

И като се почна едно пране, къпане.



Няма коментари:

Публикуване на коментар