събота, 12 март 2022 г.

Мани

Всяко пътуване, както и всеки живот си своите висоти и падения. Ето аз днес стигнах дъното. Но за това след малко.    

 Останах втора нощувка до Немската картечница. (Γερμανικό Πολυβολείο). Въпреки ясната петък утрин и красиво белеещия се Тайгетос отзад, прогнозите за викенда хич не бяха добри - ниски температури и много дъжд в събота особено.

На долната снимка се вижда Гитио, най-голямото населено място на Мани. Като гледах картата, най-високите връхчета наоколо бяха до към 1200, което не е малко, тръгвайки от морското ниво.
В петък вече натам беше просто една пелена от дъжд. Известно време обмислях варианта да се върна към Монемвасия, където с една идея по-малко дъжд се очакваше.


Преди няколко години по нова година ни валя сняг край Игуменица. Хората казаха, че това било прецедент веднъж на 15 години.  Ето сега пак, март месец сняг и студ и то на най-южния ръб на Пелопонес. Сигурно веднъж във века се случва. Като онези снимки в рамка със сняг на Тасос.

В събота беше мрачен, дълъг ден, но почти не валя, което пак добре, не трябваше да седя затворен в буса. Беше подтискащо, но трябваше да го избутам някак.



Бях си набелязал няколко точки за посещение. Карах с 30 и спирах да снимам.

Плажуващия кораб на плажа Валтаки.


Кемпер катуна на същия плаж. Гитио уж е отсреща, но телефонът ми не отчиташе да има обхват.

Сезам отвори се!!1


Островчето и фара на Гитио. 


Селцето Фломохори с традиционните за Мани къщи-бойници.




Почти не виждах хора. През цялото време ръмеше, на моменти се засилваше, друг път почти спираше. Ръката, с която несех фотоапарата мръзнеше.




Лагия. За Мани типично селата не са до самото море, а навътре, качени на някой хълм.


Пежо свърши разни злодеяния, чакахме полиция, писахме протоколи. "Няма да се притесняваш, това често се случва", ми говореше единствената жена, която намериха да със сностно английски. Сигурно съм изглеждал притеснен.


Котронас.





Фломохори от друг ъгъл.


Остовчето край Котронас. Може да се стигне по тяхсна ивица до него. Има малка църква, направена в стената на нещо, което предположих е било укрепление. Виждаха се много следи от разпадащи се зидове и постройки, а между тях някой наскоро беше разкопавал маслиновите дървета . Кално беше.



Екзо Нимфио.


И малко по малко стигнах дъното - Нос Матапан или най-южната точка на континентална Гърция. До самия нос нама път. Пешеходното разстояние е около 2 км.


Селцето Кокиногия, под което свършва пътя. Пежо чака на паркигна до храмът на Посейдон. Ограждението долу вляво е Римската баня. Странно, че на отиване дори не я видях.


И ето го фарът. Светлината на дъното.


Интересно, че докато бях там слънцето започна да пробива облаците за първи път този ден и се показа. Имаше символика тука


Бях стигнал дъното на своето пътешевствие и идваше време да тръгвам обратно. 


Мозайки в римската баня.






Точката за тази вечер беше рушащо се баскетболно игрище над Ватия. Вече не валеше, но духаше брутално. По-късно заваля и ватъра се усили. Бусът се клатеше.



1 коментар: