сряда, 16 март 2022 г.

Месиния

 Даваха го да се стопля вече, 7 минимална, макар че позъзнах през нощта. В буса си беше 7 на сутринта.

Преди работа тичах набързо. После окото ми хвана ей това село горе след серпентините за разходка с колелото.


Наклоните бяха люти, рядко падаше под 10%, на места 14-16% и то за няколкостотин метра. Видях зор.


Каламата и селото Ано Верга, снимани от параклиса над селото, 900 метра надморска.


Спуснах се към Като Верга след това.


Както в горната част пътят си беше разбит бетон, така в един момент стана нов двулентов асфалт.


И после нещеш ли пак много тесен, много стръмен и разбит бетон. Чак се уплаших да не съм сбъркал някоя отбивка за ловджийска хижа.

Вече се качвам от морето към мойто село. Профитис Илияс на Тайгетос изкача.


Вечерта реших да се преместя, въпреки че мястото ми харесваше. Попътно минах през Лидъла в Каламата.

Достъпът до новата точка беше кошмарен. Сякаш бяха бетонирали тесен поток, който се спускаше на завои рязко към плажа. ПЕжо едва се провираше в храсталака.


Заварих друг ван, май швейцарски беше номера. И обичайно се шлях по плажа докато се стъмни.


Тайдетос по залез вече от другата страна на залива.


В Лидъла бях попаднал на салати на промоция по 41 стинки.


И следата на ПЕжо.


Обхватът беше много лош обаче, така че трябваше рано на следващата сутрин да продължавам.

Тръгнах рано, още преди 7, затова реших, че имам време да разгледам близкото градче Корони.




По тези райони хич не се отпускат откъм ширина на улиците, нито ги претисняват по-сериозните наклони.







Това пък е крепостта на Метони, друго село в Месиния.

А това кея на Пилос, малко след който бе набелязаната цел.



Няма коментари:

Публикуване на коментар