събота, 26 март 2022 г.

Равносметката

 Когато крайната цел е постигната, винаги следва един въпрос "И с'а к'во?" Не знам. Доволен ли си? Доволен от какво? Че "успешно завърши проекта". Предполагам. Всъщност никога не  съм се и съмнявал. че мога да стигна до края. Което е и една от пародиите в моя живот - това че се спрявям добре с всичко, с което се захвана. Освен с едно, може  би най-важното.


Поблизах рани, избутах някак. Опитах се да намеря себе си отново. На моменти успявах. Дозите лекарство бяха силни безспорно - живот на пътя, планини, колоездене,  бягане, фотография, всички неща на куп, които бях обичал в послените години. Но не бих казал, че ме вдигнаха на крака, все още. 

Изводите? Може би има някакви. Но най-вече - нещата са точно такива, каквито изглеждат. Независимо дали го искаш и правиш каквото зависи от тебе. Когато изтеглиш късата клечка си го отнасяш. И колкото по-безболезнено излезеш от това, толкова по-добре за тебе. Толкова просто, нищо повече.

Пътят продължава надолу.

2 коментара:

  1. В последната снимка е спасението! Благословен бъди, Ванка!

    ОтговорИзтриване
  2. :) На снимката снежните върхове отзад са Томарос. Качвали сме ги и двата при новогодишните идвания.
    Но предполагам имаш предвид параклиса и препратка към религията. Без да смятам, че съм прав и да убеждавам някой в това, аз лично не вярвам. Дори ми се струва, както писах и по-горе, че отказвайки да приеме очевидните неща и маскирайки ги в илюзии, човек не печели нищо, само си задава възможността да загуби тези илюзии.

    ОтговорИзтриване