събота, 26 март 2022 г.

Аз съм Мурджо. Здравей Мурджо.

 Изкарах поредица от дни в Амудя. На тръгваме се опитах да смятам, казах си, че ако съм пристигнал в неделя, пък днес е четвъртък, това са 4 нощувки.

Макар слънчевото време през деня, първите сутрини бяха студени. С дните отляво или отдясно от мен между дърветата никнеха кемпери и после изчезваха. Една от сутрините излизайки от студения бус и пристъпвайки в утринното слънце към плажа видях две морски нимфи да играят каланетика. Впечатлиха ме, но не ги видях повече. Последните два дни вляво паркира малък бус фолцваген с хипарски знак, каран от две руси, усмихнати холандки.  Всъщност аз реших, че са холандки, така и не отидох да загледам номера. Разминавайки се, те дори се опитаха да ме поздравят, но аз бях зает с Мурджо точно тогава и не реагирах. После съжалих.

Та за Мурджо. Мурджо беше моят верен спътник в това пътуване, верен като куче и измислен герой. Мурджо е много подходящо име за куче, още повече, че той беше и мурджав. Като цяло е хубаво да имаш някой до тебе, но Мурджо беше доста опърничаво куче и често ми създаваше повече беди.

Вечер се разхождахме дълго и бавно между тъмните къщи на селото.


Мурджо като цяло е устат и приказваше непрекъснато. Аз често го слушах с половин ухо, защото постоянно повтарящите се кучешки истории ми действаха подтискащо. Разговорът винаги тръгваше от едно място и след това финишираше на същото място. Интерсно, че драмите помежду също бяха същите, но всеки път съвсем други. Мурджо някак успяваше да ги нагоди тези неща.

Мурджо често лаеше и виеше вечер и ми пречеше да спя, затова за да го вкарам в правия път, реших да го подложа на сериозни пости и натоварване.  През ден сутрин преди работа излизахме да тичаме по 10 км. После въртяхме с колелото докато байк компютъра не отчетеше 2000 калории разход. На обед ядехме стар хляб с парче кашкавал, кромит лук и кисели краставички. Вечер зелева салата. Лахано е зеле на гръцки. Нито в едно от двете магазинчета в селото нямаше лахано.


В един от дните посоката беше Глики, село в подножието на планината, където бяхме ходили с Веско и Пенчо при последната игуменишка нова година.

 Отреща на склона едва се различават серпентините, които бяха целта на изкачването.  Красиво изкачване.

Харесвах тежките изкачвания най-вече, защото Мурджо се задъхваше и изоставаше, и това ми даваше възможност да се избавя за малко от бръщолевенето му.

Насреща се видя крепоста Киафа, която предния път беше дестинацията ни. Крепост построена от турците, за да осуетят опитите за въстания в този район.


Хубаво и спокойно беше в Амудя, без да броим капризите на Мурджо, които често ме изкарваха от равновесие, но от тях нямаше спасение и другаде да отидех.


Ако не беше свършило лаханото, вероятно щях да остана още.

Традиционно Мурджо се държеше добре докато буса се движеше. Зяпаше гледките и поръмжваше одобрително.

Минах по начупения крайбрежен път през Парга. Бях го карал с колелото поне два пъти.

Зеле купих от Сивота, където има най-малко два големи супермаркета.

В Платаря пристигнахме малко преди да се стъмни. Паркирах на паркинга пред църквата, досами задния двор на Розана. Видях че прихващам и интернета й, но не помнех паролата. На широкия паркинг вече имаше един френски бус.

И традиционно тръгнахме да се влачим с Мурджо по пътмните улици. Този път гласът му звучеше и носталгично, така че едва се траеше.


Селото беше особено оживено, повече, отколкото го помнех по нова година. В заведенията имаше хора, деца тичаха, крещяха и хвърляха пиратки. В този момент не знаех, но после се оказа, че следващия ден е национален празник на Гърция.

На сутринга отрано започнаха да се събира народ пред църквата. Излязохме да тичаме с Мурджо и чувахме в далечината църковните пеения. Не бяха свършили като се върнахме.  Някои особи пееха особено фалшиво, ако трябва да съм честен.

Беше Благовещение. Мурджо се изкикоти изтерично.





Няма коментари:

Публикуване на коментар