Обиколката на Лефкада

 В момента съм уморен, мисълта ми е трудноподвижна и всичко в нея ми се струва бледо и нереално. Истина ли е това, което се случва? Възможно ли е да съществуваш по подобен начин и да се възприемаш сериозно? Хъ! Ами точно толкова истина, колкото тук и сега може да бъде истина. Което всъщност едва ли е много. Човек живее най-вече в съзнанието си, а съзнанието е една такава опърничава работа, която е склонна към трикове и залагане на капани.

Преспиването на моравата над Палерос, което първоначално изглеждаше като спасение от духащия навсякъде другаде вятър, се обърна в обратното.  Атаките бяха на пориви, започваше едно лашкане, имах чувството, че гумите на ПЕжо се отделят от земята. Легнах късно, мижах, мижах, реших, че ще прибера платнището на колелото, да не плющи поне то. Обличане, събличане, навън студ. Само че остана въжето за простора, с което бях подсигурил платнището и почна да потропва. Отново обличане, събличане. При поривите бусът така се клатеше, че имах чувството, че някой великан се опитва да ме изтръска от него. Късно беше тепърва да търся ново място в малките часове на нощта, но не вървеше и така да остана. Правих маневри, така щото да се наглася с чело фронтално срещу вятъра за по-голяма стабилност. Ако можех да преценя откъде духа, въртеше се отвсякъде.

Планът за следващия ден беше обиколка на остров Лефкада с колелото или колкото и докъдето вятър даде. За целта се придвижих с ПЕжо до крепоста Агиа Мавра, която е точно преди моста към острова.

Един друг по-голям кемпер пребиваваше там преди мен.

Беше десетина градуса, но с вятъра се усщаше наистина студено. 

Градчето Лефкада от дигата, която е достъпа до него.

Тръгнах първо по източния му бряг.  Интересното прищанище на Нидри.

От тази страна имаше само едно по-сериозно изкачване докъм 250 метра надморска.

После се спуснах към Василики, от което започваше пътят по западната страна.

От запад трябваше да преодолея баир до над 600 метра, който започна остро с два километра на 10-на процента. После стана по-равно.

Релефната карта на завоя в Агиос Петрос.

Поглед към скалистия склон отдясно. Елати, най-високият връх на острова е висок  1182мнв.

И поглед обратно към морето от юг.

Пътят прехвърля при село Хортата. След това следва спускане отново към брега, след което ново изкачване докъм 230 метра.

Като цяло се погаждахме с вятъра чак до последната част, къдто започна да ме подпира. Преборих се някак.

Ето картинка на обиколката и линк към картата. 80 километра излезе.

Кемперрейсът се беше подменил с два по-малки като се върнах.

За нощувка си харесах точка в Амудя. Заобиколката, за да избегна таксата на тунела преди Превеза беше близо 100 км, така че прецених, че не си струва. За късмет този път ме таксуваха като лека кола само 3 евра. 

Ето придвижването:

Познавах това място, бях идвал с колелото. Тогава видях двама вело бакпакъри да разпуват палатка на плажа.

Познавах и планините отзад. Онова бялото ръбче в далечината е Пирамитя, много ефектно, с чудни отвеси от запад.

Имаше и други кемпери пръснати покрай плажа.

И чудо, вятърът беше утихнал!

Нарамих фотото и се затътрих да вадя потъналите гемии от кея.