Каньонът Викос е атракцията на Тимфи. Паметникът пък, под който бях преспал беше в чест на жените на Загори.
А тази страхотия отзад ми се струваше поне Смоликас, но гледайки картата, нямаше как Смоликас да се вижда от там. Така че трябва да е Немерчика.
Поколебах се къде да оставя буса, но в крайна сметка подкарах директно колелото.
То вярно че бях високо, но хладничко ми се виждаше за 10 сутринта дори с шушляка над късия ръкав. Чак по-късно вечерта се усетих, че е сменен часовника към лятно време.
Първо се насочих към Монодендри и по-скоро вю пойнта на каньона, който се намираше няколко километра по-нагоре.
Попътно селото Вица.
"Каменната гора" на превала преди вю пойнта. Надморската височина е 1300.
И от самия вю пойнт.
Не го виждах за първи път (не и за втори), но за пореден път се убеждавах, че мащабите са огромни. Човек трябва да спре и да се потопи с поглед.
Селото Викос е в другия край на каньона. Пътят, който заобикаля масива, за да стигне до там, минава през един много остър и двете страни проход. Особено от север 10+ процентите ги държи продължително.
Направих обиколката.
Красивата спирала на серпентините на пътя към Микро Папинго. Щеше да ми дойде много, ако се бях захванал и с тях. Но друг път.
Самото село Викос.
Няма коментари:
Публикуване на коментар